Психиатричните грижи у нас са останали в периферията заяви пред БНТ директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова.
Психиатричната реформа започна през 2000-та година и спря до амбулаторна психична помощ, която е на добро ниво, отбеляза тя.
„Имаме лекари психиатри, макар и да намаляват, имаме и медикаменти. Скъсана е обаче връзката между стационарите, където се провежда болничната помощ, и амбулаторната помощ. Скъсана е социалната грижа, от която нашите пациенти безспорно имат нужда“, коментира д-р Гълъбова.
Директорът на „Св. Иван Рилски“ изтъкна, че за психично болните у нас се говори като за престъпници.
Това, което би могло да помогне съществено в грижите за тях, е създаването на дневни центрове, което е залегнало и в планираната реформа, според която подобни структури е трябвало да бъдат изградени във всяка една община.
Подобна е практиката по света, разясни д-р Гълъбова и допълни, че освен дневни центрове, в развитите държави се осигуряват комплексни грижи от специалисти, които подпомагат хората в ежедневието им.
„Мястото на тези хора е сред нас, но големият въпрос е защо са сред нас в този вид“, категорична бе д-р Гълъбова.
Една от причините за лошото състояние на психичните грижи у нас според нея се дължи на факта, че те не се базират на системата на клиничните пътеки.
„Психиатрията е една от малкото специалности, в които няма клинични пътеки. С всичките мои резерви към тях все пак в една система, в която си твърде различен, обичайно си в периферията“, заяви тя.
По думите й е налице и силна вътрешна съпротива от страна на колегията психиатрията да навлезе в полето на медицината.
Всички тези проблеми повлияват и на нагласите на обществото към хората с психични проблеми, заяви още д-р Гълъбова.
Източник: http://medicalnews.bg