Домашното лечение на болните с гноен хидраденит все още не се поема от НЗОК. Това се случва въпреки публичното обещание на управителя на НЗОК д-р Комитов, който още през юли 2015 г. заяви чрез прессъобщение до медиите, че ръководената от него институция е готова от началото на 2016 г. да поеме разходите за домашно лечение на пациентите с гноен хидраденит. Вече сме в средата на 2017 г., а това не се случва“, отбелязват в поредното си писмо до Здравната каса пациентите.
Поредно писмо във връзка с проблема, адресирано до управителя на Касата, председателя и членовете на надзора, бе внесено до Здравната каса от „Национален алианс на хората с редки болести“ във вторник (13 юни 2017 г.) „Бихме искали да припомним, че вече почти три години в редица становища, изпратени до МЗ и НЗОК от водещи наши дерматолози – проф. Евгения Христакиева, европейски експерт в областта на гнойния хидраденит и националният ни консултант по дерматология и венерология проф. Любка Митева бе изразено категорично настояване заболяването гноен хидраденит да бъде включено в списъка със заболявания по чл. 45, ал. 3 и 4 от ЗЗО“, пишат още те.
От организациите посочват, че са налице всички обективни предпоставки, обуславящи включването на заболяването в списъка на тези, за които НЗОК заплаща домашното лечение. „Бездействието и безразличието на институциите спрямо болните от гноен хидраденит обрича пациентите на страдания поради тежкото протичане на заболяването, на инвалидизация и мизерно съществуване“, изтъкват пациентите и призовават ръководството на Kасата незабавно да предприеме необходимите действия за включването на заболяването в списъка, с което да им предостави достъп до своевременно и адекватно лечение.
Гнойният хидраденит засяга основно млади хора. У нас са диагностицирани около 100 човека. Гнойният хидраденит е хронично, болезнено протичащо, автоимунно, трайно инвалидизиращо (физически и психически) заболяване. Характеризира се с възпалени области, обикновено разположени около подмишниците и слабините. Ходът на заболяването води до усложнения, чести хоспитализации и трайно намалена работоспособност. За него няма пълно излекуване, но медицината напредва и има начини заболяването да се контролира и пациентите да живеят нормален живот. Има възможности за провеждане на лечение в домашни условия, провеждането на което води до по-добро качество на живот, както и намаляване на необходимостта от хоспитализирането на пациентите, подчертават от организацията.
Източник: http://www.zdrave.net