Кислородът е синоним на живот. А за пациентите с десетки диагнози – и на спасение. Терапията с кислород е като от сцена в научно-фантастичен филм. Но резултатите от нея са съвсем реални. На кои пациенти дава шанс? Clinica.bg попита анестезиологът д-р Георги Матев, който ръководи Сектора по хипербарна оксигенация в МБАЛ-Бургас.
Хипербарната оксигенация (ХБО) е терапия с кислород под налягане, която се извършва в барокамера, обяснява д-р Георги Матев. „В основата на лечението лежи значителното повишаване на кислородния капацитет на органите и тъканите в човешкото тяло. Организмът е изцяло задоволен с кислород, което съществено подобрява проникването на този жизнено необходим газ до всички клетки. Това води до няколко важни физиологични ефекта: нормализира се енергийният баланс на тялото, възстановителните процеси започват да текат по-бързо, усилва действието на определени медикаменти, подобрява мозъчния кръвоток след инсулт“, допълва специалистът. Терапията с кислород
има мощен детокс ефект
и подходяща дори за хората, които нямат сериозни заболявания, а
искат, например, да стимулират имунитета си. „Нашите усилия обаче са насочени за прилагането на този тип дейност с лечебна цел, като помощ на пациенти с трудно зарастващи рани, след инсулт, след тежки операции, а не толкова за козметичен ефект, макар че има и такъв“, уточнява анестезиологът. И разкрива, че в Европа хибербарната оксигенация е в подем. „Всеки месец се публикуват научни съобщения за включване на нови диагностични групи, които се повлияват от нея“, обяснява д-р Матев. У нас това лечение се въвежда през 80-те години на 20 век. Оформят се три центъра, където се прилага – ВМА-София, ВМА-Варна и бургаската болница. „Ние прилагаме лечението в барокамера от 1995-а, като първите случаи бяха свързани с термична травма, тежки анаеробни инфекции и постоперативни хирургични състояния с елемент на усложнение“, уточнява анестезиологът.
Барокамерата помага при редица диагнози. Д-р Матев обяснява, че са
очертали приложението при 17 диагностично-свързани групи
декомпресионна болест, характерна за водолазите, тежки отравяния, интоксикации, злоупотреба с наркотични вещества; неврит на слуховия нерв; анемични състояния; травматични исхемични увреди на крайници /кръш синдром, компартимент синдром/; състояния след фрактури на крайници; некротични инфекции на меките тъкани; трудно зарастващи рани; остеомиелит; газова гангрена; състояния след изгаряния, диабетно стъпало. Отбелязваме много добри успехи с пациенти, страдащи от множествена склероза, след инфаркти и инсулти, при мигрена, както и при болни с дискова херния, деца с ДЦП. Истината обаче е, че показанията се увеличават и стандартизират с всяка изминала година – на база клинични наблюдения при различни състояния, свързани със хипоксия или трудно повлияващи се от стандартно медикаментозно лечение метаболитни страдания. Броят сеанси, нужен на всеки пациент, се определя индивидуално. „Но оптималният вариант е
3-4 сесии годишно по 10-12 процедури
които дават клинично доказан добър резултат“, уточнява специалистът.
Екипът на д-р Матев в Бургас има богат опит при работа с деца с аутизъм. Миналата година те публикуват резултатите си от работата с 40 пациенти между 0 и 16 години с тази диагноза в научното издание по Авиационна, морска и космическа медицина. В проучването, освен д-р Матев, участват още настоящият здравен министър проф. Николай Петров, д-р Даниела Люцканова, както д-р Грета Бозова. „Целта ни бе да сравним изнесените до момента справки и да изработим алгоритъм за приложението на ХБО при тези деца. Поставихме си две основни задачи: да регистрираме промените в поведението им и да установим оптималния брой сеанси, от които има напредък“, разказва анестезиологът от Бургас. Какво показват резултатите? „Подобряване комуникативността при децата,
подобряване на говора, повишаване на уменията
привързаността към семейство и родители, намаляване на раздразнителността. Продължителността на терапията бе 20 сеанса в едната контролна група и 40 сеанса при другата“, допълва д-р Матев.
Освен за аутизма, бургаският екип прави проучване и за инсулт. То е 3-годишно. В него са включени 96 пациенти с исхемичен инсулт, 66 от които са подложени на сеанси в барокамера. „Всички са проследявани с изследвания – доплерова сонография, компютърна томография на главен мозък, ЕЕГ, и пр. Изследванията са правени както преди ХБО, така и след. Типичният протокол се състои от 5-10 лечебни сесии. Броят им зависи от клиничното състояние на пациента, от лабораторния минимум изследвания“, уточнява специалистът. Проучването показва, че подходящото време за терапията трябва да е в първите 3 до 6 часа от началото на исхемичния мозъчен инсулт. „При по-леката степен постигаме пълно излекуване, при средна също има подобрение. За съжаление, при тежката не може да се приложи хипербарна оксигенация, защото има противопоказания“, подчертава д-р Матев. Той държи пациентите да са информирани
при кои диагнози лечението с кислород не бива да се прилага
„Сред тях са острите респираторни заболявания – ринит, отит, фарингит, бронхопневмония, туберкулоза, онкологични заболявания“, обяснява д-р Матев. И предупреждава: „Съветвам всички, които искат да се подложат на този метод, да търсят сертифициран и квалифициран специалист! Процедури в козметични центрове, магазини и на други места, където няма лекар, може да има сериозен ефект върху здравето“. Важно е болните да знаят, че консултациите с екипа в Бургас са безплатни. И могат да разговарят с лекарите всеки работен ден на тел. 0878 50 11 21.
За съжаление, терапията в барокамера
не се покрива от здравната каса
Д-р Матев обаче смята, че цената й не е непосилна за българските болни. „Имаме различни пакетни варианти, с цел да облекчим финансово пациента и близките му. Работим и с много здравноосигурителни фондове, които изцяло покриват тази терапия. Дарители също финансират терапията на деца с ДЦП и аутизъм – 11 000 лева ни отпуснаха с такава цел от Масонските ложи в Бургас. Знам, че има много организации, които биха желали да подпомогнат рехабилитацията на такива деца и с радост ще откликнем на техни проекти“, казва д-р Георги Матев.
Автор: Лора Симеонова
Източник: https://clinica.bg/