Ако един човек на 55 години е с нормално кръвно налягане, то рискът да стане хипертоник до края на живота си е 90 процента. Това показва американско проучване, информира в предаването „Най-добрите лекари” кардиологът д-р Стефан Найденов. Той допълни, че усмивката, езикът, говорът и неравномерното повдигане на ръцете издават мозъчния инсулт в най-ранен етап, когато шансът за лечение е най-голям.
Артериалната хипертония е най-честото сърдечно-съдово заболяване и най-значимият рисков фактор за други сърдечни и несърдечни усложнения. В световен мащаб глобалната популация, засегната от артериална хипертония, е 22 процента. В Европа обаче този процент е много по-висок – 30 до 45 % от цялото население на възраст над 18 години. В България скоро не е провеждано голямо епидемиологично проучване, но по-малки проучвания показват, че между 40 и 50 процента от цялото население над 18 години на определен етап от своя живот се засяга от артериална хипертония. И тук бих желал да припомня данни от едно американско проучване, което показва, че ако един човек е с нормално кръвно налягане на възраст 55 години, то рискът да стане хипертоник до края на живота си е 90 процента. И аз така отговарям на мои пациенти, които нерядко идват с въпроса – докторе, какво стана, до миналата година ми нямаше нищо, а сега изведнъж започна да се повишава артериалното налягане, какво се случи с мен? Трябва да се знае, че начинът на живот е изключително важен за развитието на тази хипертония. За съжаление, съвременният западен начин на живот е по-скоро предразполагащ към хипертонията и към други заболявания като захарен диабет.
На 17 май, когато е Световният ден на хипертонията, се организира национална кампания. Кои са инициаторите и каква е целта?
За първи път Световният ден на хипертонията беше отбелязан през 2005 година и отбелязването му бе организирано по инициатива на Международното дружество по хипертония. Целта на всички кампании на това дружество е да обединят усилията на медицинските специалисти от различни области, на пациенти, на гражданското общество като цяло, на различни НПО-та, към популяризиране на социалната значимост на хипертонията. Акцентът на тези мероприятия е да се подчертаят важността на ранната диагностика, лечението и ефективният контрол на артериалното налягане. Не е достатъчно просто хипертониците да приемат медикаменти, важното е какво е налягането. В България този ден се отбелязва от 11 години, една година след световното отбелязване. Тогава тази инициатива беше подета от Българската лига по хипертония, а понастоящем инициативата по отбелязването се подкрепя от Българското кардиологично дружество, Българската лига по хипертония, Българският червен кръст, Асоциацията на студентите медици в България, Microlife България и Бьорингер Ингелхайм България. В световен мащаб тази година денят ще бъде отбелязан под мотото – Артериалната хипертония като най-значим и най-важен рисков фактор за предсърдното мъждене.
Що е предсърдно мъждене?
Това е най-честата аритмия, при която имаме неритмично съкращение на сърдечните камери и влошаване на помпената функция на сърцето. Рисковете от възникване тук са различни, но един от тях е влошаване на хемодинамиката на пациентите. Много по-важен риск е рискът от исхемичния мозъчен инсулт. От всички коригируеми рискови фактори, хипертонията е най-важният за възникване на тази аритмия. Различни проучвания са установили, че 90 процента от пациентите с предсърдно мъждене имат и артериална хипертония, за съжаление – неконтролирана.
При това, с години?
С години, разбира се. Предсърдното мъждене е много важно заболяване, не толкова често, но достатъчно често, за да бъде медицински, социален и дори икономически проблем. В Европа пациентите с това заболяване са 4,5 млн. Какъв обаче е доживотният риск? Той е 25 %. Тоест, един от всеки четирима наши читатели ще получи веднъж в живота си поне един пристъп на предсърдно мъждене. Установено е, че ако не бъде проведено своевременно лечение, 20 процента от тези пациенти ще получат исхемичен мозъчен инсулт. Всъщност, предсърдното мъждене причинява около 1/3 от всички исхемични мозъчни инсулти, но, за разлика от останалите причинители, пациентите с предсърдно мъждене обикновено имат много голям инсулт, често пъти фатален или пък с трайни инвалидизиращи тежки усложнения.
Как ще протече кампанията и какво е важно да знаят хората тук?
В България Световният ден на хипертонията ще бъде отбелязан в 11 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Търговище, Добрич, Плевен, Хасково, Стара Загора и Благоевград. В тези градове ще бъдат открити пунктове, в които хората биха могли да получат безплатна консултация за артериална хипертония и предсърдно мъждене. Ще може да бъде измерено и кръвното налягане със специални апарати, които имат функцията да улавят и предсърдно мъждене. За съжаление при една част от пациентите предсърдното мъждене не дава оплаквания и често се е случвало хората да дойдат при мен по повод на друг проблем и, когато направя електрокардиографско изследване, да видя, че пациентът е с предсърдно мъждене. Какъв е начинът за диагностика тук? Преди всичко чрез електрокардиографско изследване, ако в момента пациент е с тази аритмия, или пък с т. нар. холтер мониториране. Това е апарат, който се носи едно или две денонощия и регистрира електрическата активност на сърцето. В нашите последни препоръки от 2013 г. е посочено, че при всички пациенти с артериална хипертония на възраст над 65 години е необходимо периодично да се напипва пулсът. Личният лекар би могъл да покаже на всеки един пациент с артериална хипертония да направи това изследване. Идеята е при наличие на неритмичност на пулса пациентът да бъде изследван, за да се види дали става въпрос за аритмия, за прескачане на сърцето… Възрастта е основен фактор тук. Примерно, 15 процента от хората на възраст над 80 години са с постоянно предсърдно мъждене.
Има ли начин да разпознаваме първите симптоми на инсулт, което може да се окаже животоспасяващо?
Да. Симптомите не са специфични само за инсулта, но наличието им изисква задължителното изключване на това тежко усложнение. Внезапно настъпила слабост, световъртеж, нарушено равновесие, загуба на съзнание, усещането на пациентите за подкосяване на краката, необяснимо главоболие, повръщане, което не се облекчава. Също така много чест симтпом е усещането за изтръпване на лице или крайници, както и невъзможност за движение на някой от крайниците. Необходимо е веднага да се направи обаждане на спешна помощ, тъй като златният период тук са първите 3 часа и половина. Това, което е много важно да не се пропуска, е пациентите с предсърдно мъждене да провеждат редовно лечението си.
Какъв тест бихме могли да направим при съмнение за инсулт?
Тези тестове са лесни, могат да бъдат изпълнени от близките на съответните пациенти или от случайни свидетели. Първото, което трябва да направим, е да накараме пациента да се усмихне. Ако има инсулт, много често усмивката е асиметрична с отпускане на единия устен ъгъл, а езикът често е отклонен на една страна. Следващата стъпка е да заговорим пациента, питайки го елементарни въпроси, на които сме сигурни, че знае отговора. Много често пациентите с остър инсулт имат заваляне на говора, неясна реч. Третата стъпка е да накараме пациента да затвори очи и да повдигне двете ръце напред. При остър инсулт много често пациентите или не могат да изпълнят тази команда, или дори и да повдигнат ръцете, много често едната се отпуска почти веднага въпреки усилията на пациента да я задържи.
Автор: Димитър Панев
Източник: http://bestdoctors.bg