НЗОК с неяснота за бюджетите на болниците по места

НЗОК с неяснота за бюджетите на болниците по места

НЗОК с неяснота за бюджетите на болниците по местаНЗОК на централно ниво не може да каже дали бюджетите на отделните лечебни заведения са намалени или не. Това стана ясно от думите на управителя на касата д-р Глинка Комитов, който коментира пред БНР проблема, свързан с намалените средства на болниците.

„В своята дейност НЗОК и в частност управителят й трябва да се съобразява с нормативната уредба. Тя започва със Закона за здравното осигуряване, Закона за бюджета на НЗОК и най-вече Закона за публичните ресурси, Националния рамков договор и решения на Надзорния съвет на касата. Според цялата тази законодателна база и решенията на Надзорния съвет не би трябвало да има намаление на средствата на национално ниво. Същото не би трябвало да се случва и при разпределението от Надзорния съвет към районните каси на стойностите за съответните лечебни заведения. Разпределението от районните каси – защото директорът със своя екип на съответната РЗОК разпределя парите за лечебните заведения – не мога да кажа в момента дали има намаление на парите за някои лечебни заведения или не, защото договорите на болниците все още не са подписани“, коментира той.

В същото време д-р Комитов обаче припомни, че през 2016 г. средномесечните стойности на лечебните заведения са били в размер на 134,5 млн. лв, докато с решение на настоящия НС на фонда те са намалени до 133,238 млн. лв. „Ние договорихме с БЛС до 3% гъвкаво да се увеличи там, където е необходимо, разходът на лечебните заведения“, изтъкна той, като изчисли, че с този буфер средномесечните средства на болниците ще се увеличат до 137,240 млн. лв., което на практика е сумата, договорена с БЛС в контекста на Националния рамков договор. Д-р Комитов изтъкна и че за пръв път тази година Законът за бюджета на НЗОК дава възможност на директорите на районните каси да преразпределят повече средства за различни лечебни заведения в тримесечието в техния регион при конкретния условия – например при сключени договори за високоспециализирана дейност, закупуване на скъпоструваща техника или използване на по-скъпи лекарства.

Той отново припомни, че болниците вероятно не отчитат обстоятелството, че определените им стойности в РЗОК не включват средствата за дейностите, заплащани от Централното управление на НЗОК, като лечение на онкологично болните, диагностика с петскенер, хемодиализа, радиохирургия и роботизирана хирургия, раждания и грижи за новороденото и други. Другото, което не виждат те в своите договори, е именно възможността за 3% увеличение на средствата, поясни той. „Аз не очаквам, че всички лечебни заведения в страната ще опрат до тези 3%, но дори да се налага да ги използват, аз съм длъжен да ги заплатя“, увери той. Запитан на какво се дължи напрежението в системата, управителят на НЗОК отговори, че е поради начина на отчитане на стойностите в индивидуалните договори и обясни, че поради тази причина е бил против в тях да бъдат вписвани предварително стойности.

Д-р Комитов потвърди възможността за отваряне на резерва на НЗОК, но подчерта, че това е различно от актуализиране на бюджета на фонда, за което е необходим работещ парламент. Той коментира и темата, свързана с бъдещето на събраните от пръстовия идентификатор данни, като обясни, че НЗОК чака отговор на свое питане по въпроса от Комисията за защита на личните данни и въз основа на него ще се прецени дали те да бъдат съхранявани или унищожавани.

Темата за бюджетите на болниците бе коментирана и от председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, който потвърди намаляването на средствата по места средно с между 8 и 10%. „Като цяло определено се наблюдава едно намаление на средствата за болнична помощ“, заяви той и даде пример с РЗОК-Плевен като спадът само за университетската болница в града е близо 20 000 лв. „И при това с трите процента, с които всяко едно лечебно заведение има възможност да увеличи в месеца, което беше постигнато в преговорния процес при подписване на НРД. Това определено буди притеснение и негативни реакции от страна на различни колегии“, допълни той. Намалени са и бюджетите в Пазарджик, Варна и Стара Загора, припомни д-р Грозев.

„Средномесечно през 2016 г. за болнична помощ са разпределяни около 134,5 млн. лв. По договор с трите процента, които са като увеличение, средномесечно е около 137,240. Тук идва въпросът как с увеличението от 4 милиона на месец изведнъж се оказва, че РЗОК разпределят суми, които са по-малко“, попита той, като допълни, че разпределението на месец без трите процента възлиза на 133 милиона лв. Най-вероятно от тук идват намалените първоначални стойности към РЗОК, предположи д-р Грозев и отново посочи, че тази сума може бъде да бъде надвишена с 3%. „Независимо от това болничните заведения получават суми, сравнени с предходен период на миналата година, с между 8 и 10% по-малко“, подчерта той.

Д-р Грозев отново настоя за отваряне на резерва на НЗОК. Той припомни, че ежегодно бюджетът на фонда се залага с дефицит, а би следвало всяка година да се занулява.

„Още в преговорния процес ние заявихме, че необходимостта от използване на резерва на НЗОК е налична“, отбеляза председателят на БЛС. „Истината е, че при една такава ситуация определено ще се наложи актуализацията на бюджета и е възможно да дойде от отварянето на резерва“, заяви той. По този начин според него болниците ще могат да работят в една по-спокойна и почти безлимитна ситуация. “Иначе отново се връщаме в лимитирането“, категоричен бе д-р Грозев.

Източник: http://www.zdrave.net

Leave a Reply