Надграждане вместо демонополитизация на НЗОК

Надграждане вместо демонополитизация на НЗОК
Надграждане вместо демонополитизация на НЗОКЗа демонополизация на НЗОК се говори периодично още от създаването на осигурителната институция. Обикновено идеята застъпват депутатите от ДПС, но тази година за първи път тя се появи и в предизборната кампания на ГЕРБ. Затова не е чудно, че обещаната демонополизацията се оказа приоритет за бъдещия кабинет „Борисов 3”. Записано е, че ще се прави поетапна, но повече подробности не са дадени. Затова Clinica.bg реши да попита управляващи, опозиция и експерти в здравната система трябва ли да се премахне монополът на НЗОК, как да стане и до какво ще доведе това. С тези въпроси се обърнахме първо към д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър.

В случая терминът „демонополизация” или „монопол” не би трябвало да се прилага. Ние работим в система, в която обществените средства се събират и използват от една структура, наречена Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Въпросът е дали ще остане една каса или ще се направят повече. Дали останалите ще бъдат равнопоставени помежду си и с НЗОК, или ще говорим за някакъв надграждащ елемент, който ще се осъществява. Така че, идеята за демонополизация е твърде клиширано записана в програмата на бъдещото правителство и аз смятам, че сериозни коментари могат да се правят, когато видим какво точно имат предвид.

Вариантите са много – както обществените средства да се разпределят между повече фондове, структурирани по определен законов ред, така и те да си останат в НЗОК, а с увеличения размер на зравната вноска да работят другите каси. Защото обществените средства у нас за здравеопазване трябва непременно да бъдат увеличени, за да намалеят личните разходи на гражданите. Ние сме единствената страна в Европа, в която 48-50% са личните средства на хората за здравеопазване.

Такова чудо просто няма

навсякъде процентите са 20 и под 20. Така че, зависи какво искат да направят политиците.

Иначе форми могат да бъдат намерени много – колкото са страните, толкова са и вариантите на осигурителните системи. Възможно е здравните застрахователи да се конкурират с НЗОК за основния пакет медицински услуги, но въпросът е какво политическо решение ще бъде взето. Другият въпрос е дали ще участват сегашните застрахователи или ще бъдат изграждани нови структури. Това никой не може да гадае. Ако се конкурират само за допълнителния пакет, не може да се говори за демонополизация, това вече е надграждащ модел на здравно осигуряване – нещо съвсем различно. Според мен, той е по-удачен за нашите условия.

Ако средствата за здраве останат същите, но се разпределят между повече фондове, единственият смисъл е, че контролът ще стане по-добър. Защото сега големият проблем на нашата здравна система е липсата на всякакъв адекватен контрол. Ние досега не сме чули на някой да му е преустановен договора със здравната каса за нарушения, а те са навсякъде и аз ви ги представям редовно. Когато играчите са повече, а не е само националната каса и има конкуренция, нещата ще се променят.

Бяха изказани мнения, че многото каси ще доведат до задълбочаване на разделението в обществото и

ще се появят фондове за бедни и богати

но това не трябва да се допуска. Би следвало да се направи един гаранционен фонд, който да изравнява риска, така както е в задължителното застраховане. Не могат да отидат на едно място само бедните и възрастните хора. Затова всяка от тези каси трябва да внася средства в този гаранционен фонд, за да може той да покрива разликите, за да не се допуска неравнопоставеност. И трябва задължително да се запази солидарния модел.

Аз съм изненадана, че в управленската програма виждам като най-важно нещо демонополозацията на касата. Системата е заредена с толкова проблеми, че това едва ли ще я промени. Това е същото като навремето, когато решихме, че ни пречи бюджетното финансиране и си въобразихме, че като минем на осигурителен принцип, всички ще бъдат щастливи. Видяхме, че не е така. Напротив, появиха се много нови проблеми. Оскъпихме системата в пъти, но като резултат в пъти влошихме и качеството.

За да се предприемат каквито и да било мерки, задължително трябва да се потърси консенсус, макар че у нас, за съжаление, нещата не се случват по този начин.

Аз съм потресена от това, че не се виждат другите проблеми в системата.

Системата е просто разграден двор

Пациентът се лута, не знае за какво трябва да плаща, а навсякъде му искат пари. В момента хитът е избор на медицинска сестра или акушерка. Това наследство остави Петър Москов. Заредена съм с много такива фактури. Например, при нормално раждане изборът на екип е 900 лв., като 20 часа индивидуален акушерски пост по 30 лв. добавя още 600 лв. Имам и куриозен случай на кожно заболяване псориазис, за което са записани 5 часа индивидуален сестрински пост по 30 лв., съответно 150 лв. Става въпрос за хронично заболяване. Какво ще гледат сестрите, не е ясно. А управляващите ще ми говорят само за демонополизация, т. е. не виждат нищо друго в сектора. Това показва пълно непознаване на системата., пълно нежелание да научат проблемите.

Дали ще се стигне до демонополизация или ще остане само на хартия, не мога да кажа, но ние толкова глупости сме свършили без да мислим какви ще бъдат последствията, така всичко може да се случи. Има опит в Европа, когато направиха демонополизация и откриха нови каси, но те фалираха. Лично моето мнение е да се тръгне с надграждане, тъй като обществените средства са недостатъчни. Това е факт. Не може 50% от средствата, които се дават за здраве, да са лични и в същото време да се говори, че има солидарна система. Трябва да качиш публичните разходи и да намалиш личните, и именно това качване може да бъде дадено за определи неща, защото не може хората да си плащат стентовете, ставите, платната от джоба. Това е част от един лечебен процес.

Ако пациентът не си плати, няма да бъде лекуван

Затова трябва да се мине през един такъв етап на увеличаване на обществените средства. Биха могли, това е по-безболезнено и по-безопасно. Ако настоящите пари обаче бъдат разпределени на 2, 3 или повече каси, ефектът едва ли ще бъде много голям.

Трябва да ни кажат, като говорят за демонополизация, каква е целта, какво ще се получи, какъв резултат очакват. Но при толкова тежки проблеми в системата, да говорят само за демонополизация, това е обидно. Ако проблемите не се решават комплексно, ефектът ще е нулев.

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply