На 21 и 22 април във Варна ще се проведе четвъртия курс за следдипломна квалификация на лекари и медицински сестри на тема „Променящият се диабет“. Той се организира под егидата на Международното общество за детски и младежки диабет, а домакин е Варненското дружество по детска ендокринология. Какво да очакваме на международната среща, кои са последните иновации в лечението на детския диабет, как родителите да се грижат за децата си, попитахме проф. Виолета Йотова. Тя е сред организаторите на събитието и началник на Първа детска клиника в болница „Света Марина“.
– Проф. Йотова, кои са основните акценти за медицинските специалисти на този курс?
– В последните години в лечението на диабета все по-бързо и уверено навлизат нови технологии. Те осигуряват по-добри резултати от заместителното инсулиново лечение при по-голяма безопасност. Пациентите – и най-вече родителите на деца с диабет, имат обяснимо висока лична мотивация за ползването им и по аналогия с всички други съвременни изобретения, усъвършенстват уменията си с продължителността на ползване. Медицинските специалисти не бива да изостават от този процес, тъй като сътрудничеството между тях и семействата осигурява разбирането за физиологията на организма и неговите реакции – част от продължителното обучение в науката медицина. Именно поради това Варненското дружество по детска ендокринология се стреми на всеки две години да представя пред широка аудитория съвременните постижения в тази област, акцентите за близкото бъдеще и все още нерешените проблеми. Международното дружество за детски и юношески диабет ISPAD (www.ispad.org) подкрепя и популяризира нашата обучителна инициатива, а тя става все по-популярна у нас и в околните страни. Нарекохме курса през 2017 г. „Променящият се диабет“, за да подчертаем голямата динамика в последните няколко години. Допълнителен акцент през тази година са редките ендокринни болести. През 2016 г. в България се определиха първите национално регистрирани Експертни центрове по редки ендокринни болести, които в края на годината станаха част от Европейската референтна мрежа Endo ENR – организация от 74 европейски центъра под егидата на Европейската комисия. Това събитие е венец на дългогодишната работа е Европа за даване на равен шанс на хората с редки болести, подобряване на техния достъп до по-ранна и навременна диагноза и лечение. В нашия курс ще бъдат застъпени четири подобни заболявания – нарушения в половата диференциация, редки генетични форми на диабет, синдром на Прадер-Вили и остеогенезис имперфекта – всички представени от водещи в световната наука и практика лектори.
– Какви са последните успехи, с които можем да се похвалим в лечението на деца с диабет у нас?
– В последните години направихме огромни крачки напред. В България, въпреки бедната, лишена от дългосрочна стратегия и подложена на временни влияния здравна система, грижата за децата с диабет върви във възходяща посока. Не е никак случайно, че мястото ни по постижения в международния диабетен регистър SWEET (www.sweet-study.eu) е в по-добрата половина от вече над 60 диабетни центъра в света! За това искам да благодаря на всички детски диабетолози, които непрекъснато обучават и контактуват със своите пациенти, без да се интересуват от времето на денонощието и без никакво ценене на собствените сили. Искам да благодаря и на децата и техните родители за това, че все по-спокойно и съвременно се отнасят към диабета и свързаните с него трудности в ежедневието, с което заедно постигаме все по-добри резултати. Наличието на всички съвременни лекарства у нас и първите крачки в реимбурсацията на нови технологични средства според мен показва, че този напредък се отчита и е все по-видим и за финансиращите здравеопазването органи.
– Новите технологии имат категорично място в медицината, но в практиката не може и без медикаменти. Докъде са стигнали изследователите в разработването на нови инсулинови препарати?
– Аз бих започнала по обратен ред – без новите технологични постижения в областта на инсулинолечението технологиите не биха могли да се случат. Едва след изобретяването на първите инсулинови аналози през 1996 г. започна развитието на иновативни начини на тяхното приложение. В последните години всичко се развива с още по-бързи крачки – появяват се нови средства за приложение и проследяване на инсулиновото действие (сензори), което води до ускоряване на разбирането какво още е необходимо да направим за приближаване на налагащото се при диабет приложение на инсулините „отвън“ към нормалната физиология без диабет. Вече е регистриран аналогов инсулин със свръхбързо начало и по-бързо достигане на максималното действие след поставяне – научно постижение, от което очакваме бързо усъвършенстване на помпената терапия.
– Защо новите терапии имат значение за контрола на диабета при децата?
– Всичко посочено по-горе не е свързано с усложняване на живота на децата, а с неговото подобрение – по-малко убождания, по-близък начин на живот (хранене, движение и сън) с този на връстниците, по-малък страх от хипогликемии (ниска кръвна захар), а оттам – по-близка до физиологично нормалната кръвна глюкоза. Всичко това означава повече радост от живота при възможности за неговото удължаване без инвалидизация. И това се случва, забележете, с все по-ниски инсулинови дози, което намалява и сърдечно-съдовия риск, свързан с диабета. За децата това е нормалност, за родителите – надежда, а за нас – вдъхновение и желание за нови хоризонти в справянето с диабета!
– Какви са основните бариери за постигането на добър контрол на захарния диабет при децата?
– Само с две думи – психологически и социално-културни. Няма вече други бариери! По-важната за България е психологическата – ако родителите не приемат спокойно появата на диабета, оплакват съдбата си и не се върнат към нормални семейни взаимоотношения, детето няма шанс. То е нещастно и вини диабета за всичките си проблеми. Дори и средата в зрелия живот да промени отношението му, няма как да се преодолеят нанесените вреди. Другата пречка е социалната и обществена среда. Засега тя изостава от постиженията в справянето с диабета, и то не само у нас. Веднъж, пътувайки, бях прочела страхотна статия за диабета, чийто автор накрая достигаше до заключението, че „изходът от диабета е въпрос на това къде се намираш“ („matter of location“). Ако детето заболее в Африка или Латинска Америка, може да загине незабавно от елементарна липса на какъвто и да е инсулин. Ако у нас живее в далечно село и не може да пътува или да ползва съвременни средства за комуникация – също може да загине, макар и не веднага. Ако в големия град, с достъп до перфектна грижа, юношата не е приеман от връстниците си поради незнание за естеството на неговото състояние – също може да загине от рисково поведение. Затова в последните години пациенти и лекари, общественици и сърцати хора активно работят за повишаване на познанията за диабет в обществото и за обществено-правителствени мерки за премахване на бариерите пред нашите деца. И за да сложа точка на този чувствителен за мен проблем, това важи за всички хронични заболявания, не само за диабета.
– На курса ще има специална лекция за родители на деца с диабет, не е обичайна практика на специализирано медицинско обучение да се отделя време за хората, засегнати от заболяването. Защо решихте да им посветите тази лекция?
– Защото хората искат да знаят и все повече се превръщат в активен участник в лечението на своето дете. Да им дадем достъп до съвременни познания и общуване със световноизвестни диабетолози, е наше задължение. Освен това, винаги сме знаели, че увереността в правилното и съвременно лечение на детето в момента дава на родителите спокойствието, необходимо за подобряване на резултатите. Не на последно място, за нас е важно да чуем какви въпроси ще зададат родителите, защото след събитието ние сме тези, които ще трябва да отговорим на тях в ежедневието.
– Какви би трябвало да бъдат ролите на родителя, ендокринолога и детето за постигането на по-добър контрол на захарния диабет?
– Родителите, лекарят и детето трябва да са екип. Диабетът е отборна игра и ако един от играчите не е добър, няма как да има голям успех. Това изисква най-голямата отговорност за адаптация към различни характери, познания, вярвания, здравна култура да се поема от лекаря. Той е длъжен да се адаптира, а не да очаква пациентите да правят това от първия ден. Голямата психологича тежест е върху тях и тяхната адаптация се случва с времето. Специфична нужда, на която да се обърне внимание в следващите години, е как да включим разширеното семейство в грижите за детето. Допреди няколко години майката беше основният обгрижващ диабета родител, сега, за щастие, активно се включват и бащите. С подобряване на безопасността на инсулините, с по-малкото убождания при новите технологии, очакваме на борда в следващите години баби и дядовци, лели и братовчеди, приятели и познати, учители и треньори. Това ще преодолее една от последните психологични пречки – „преумората“ от диабетната грижа.
– Кое плаши повече децата и родителите: високите или ниските кръвни захари?
– Различно е. Ние се стремим да се обръщаме с лице към техните страхове и да им помагаме да ги преодоляват стъпка по стъпка. Дългогодишният ми опит показва, че страхът от хипогликемия е по-траен, защото тя е събитие с непосредствена опасност от живота. Ролята на нашите психолози става все по-голяма, защото ако не се справим с този страх, детето е обречено на бъдещи усложнения от лош контрол и на инвалидизация.
– Какви биха могли да са постиженията в лечението на децата с диабет до 10-15 години?
– Искам да мога да ви кажа сега, но повече от всичко искам аз да видя това. Преди 25 години сегашната действителност беше немислима и мечта за мен и моите колеги. Като имаме предвид как се развива науката, надявам се новият бум от постижения в диабетната грижа да настъпи до 5-10 години. От моя гледна точка, затворените системи за автоматизирано подаване на инсулин са най-близки в бъдещето, но истински ме вълнува какво ще се случи с ефективната превенция на диабета, по-доброто откриване и лечение на генетичните му форми, предотвратяване на всички усложнения – както остри, така и хронични. Дано да се случат скоро!
Източник: https://clinica.bg/