Какво точно предлагаме ние на колегите, за да отидат да живеят в малко населено място? Риторичният въпрос бе отправен от заместник-председателя на БЛС д-р Галинка Павлова по повод липсата на кадри и на адекватна здравна услуга в труднодостъпните райони.
„Там не отива само той, идва и неговото семейство. Има ли работа за тях, има ли добро училище за децата, които отиват с него? Той затова е учил, той е дал на обществото своя труд и очаква този труд да бъде ценен”, коментира д-р Павлова
Няма социален живот, няма социална среда, няма възможности ако щете за спорт. Тоест ние не му предлагаме възможности и затова младите лекари не искат да отидат в тези населени места, обясни д-р Павлова.
„Дори да елиминираме икономическите проблеми свързани с това обезпечаване, не е рентабилно от гледна точка на годините, прекарани в придобиването на това образование, в знанието и умението на самоя лекар. Тоест този лекар трябва да лекува хора, не можеш да го затвориш там”, обясни доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
„Какво дава една така практика на един общопрактикуващ лекар, който ще избере да отиде там за да работи в едно населено място, далече от града с малък брой население? Искам да кажа, че дава само отговорност и задължение. Този колега, който е там работи 24 часа, 365 дни, той е сам и не разполага с лаборатория, специалисти или болница. Тоест той е сам със здравословните проблеми на своите пациенти.”, допълни д-р Павлова.
„Ние сме от малкото страни в този свят, където човекът може да отиде на лекар в същия ден, нещо, което е огромна привилегия. Може да звучи чудесно да има лекар до всеки човек, но това няма как да се случи.”, заяви доц. Киров.
„Трудът на лекаря е трета категория, тоест най-ниската. В същото време отговорността е много висока за колегите.”, заключи д-р Галинка Павлова.
Източник: http://medicalnews.bg