Падат цените при пет лекарства заради изтекъл патент

проф. Николай Данчев

проф. Николай ДанчевНационалният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата у нас тази година спечели нагарада за електронните услуги, които предоставя от Българската асоциация по информационни технологии. Кои са те, както и какво се случва с цените на лекарствата у нас, попитахме проф. Николай Данчев. Той е председател на НСЦРЛП.

– Проф. Данчев, спечелихте престижна награда за електронни услуги, какви са те?

– Имаме система от 4 основни част. Първата е администрация за гражданите, която дава възможност на хората да направят справка с нашите регистри за цената на лекарството – не само за тези, които се реимбусират, но и за тези, които са без лекарско предписание. Всеки пациент, който има достъп до интернет, може да изпише някакъв факт за лекарството, което търси – име, молекула, и ще намери информация за цялата група. Съответно колко медикаменти има, на какви цени са, дали се плащат от касата, както и на какъв процент.

– Какви други функционалности има системата?

– За специалистите има възможносст и за разширено търсене, където са зададени повече критерии. Може да се проследи движението на продукта – колко пъти и как се е променяла цената му, дали е преминавал от едно приложение в друго и т.н. Тази информация е безценна и за бизнеса, и за държавните институции. Освен това компаниите могат да извършват по електронен път промени в документацията, но е нужен електронен подпис. Основно големите фирми работят по този начин, над 60% от заявленията се подават по електронен път. Това дава възможност за обективност, прозрачност и контрол. Така се намалиха грешките и се ускори процеса за издаване на решението. Системата подпомага и работата на експертите в съвета. Всичко се извършва по електронен път. Системата може да дава и онлайн данни за всяка насрещна администрация. На базата на нашата платформа се прави електронния търг на МЗ. Касата също разполага с нашите данни и директно актуализара списъка си. Всяко лекарство в нашия списък има уникален номер, което помага за борбата с фалшификацията.

– Колко са новите лекарства за 2017 г.?

– Имаме 10 нови молекули за 2016, които ще се реимбурсират през тази година – за хепатит, за онкология. Имаме други пет лекарства, при които се е появил първи генерик. Единият е при медикамент за психози, има и при цитостатици. Това ще доведе до понижение на разходите на НЗОК, тъй като първият генерик трябва да е на не повече от 70% от цената на оригиналния медикамент. Тоест това са 30% надолу. Очакваме разходът само от въвеждането на единия генерик да понижи разходите на касата с 1.6 млн. лв.

– Имате ли случаи на заявления за понижение на цените?

– Много рядко. Имахме такъв случай наскоро – появи се първи генерик, но явно не може да измести бързо оригиналния продукт и без ние да сме намерили някъде в ЕС по-евтин медикамент, фирмата сама подаде заявление и намали цената с още 50%. Когато ние видим намаление с повече от 25%, го проверяваме основно, за да не допуснем грешка и да не ощетим някой. В България се взема най-ниската цена от няколко държави, сред които Гърция, Словакия, Румъния, Португалия, Испания. Тези пет страни формират 90% от намаленията. Рядко ще видите да има по-ниски цени във Франция, Италия, там случаите са единични. От друга страна ние сме референт на Румъния и Гърция и се получава една въртележка.

– Какво е последствието?

– В позитивния списък лекарствата, които са единствени, се проверяват на 6 месеца, а генериците на година, някои цени са много ниски. Понякога заради това, че цената тук е много ниска се вадят продукти, защото, когато сме референт на Полша, ще отпадне и там лекарството.

– Какво се случва с цените на лекарствата в болниците?

– Имаше една електронна платформа за единен търг в болниците, която временно беше спряна, но най-вероятно ще се възобнови. Междувременно, тъй като има голям разход в онкологията, с проф. Асен Дудов изготвихме МКБ за таргетната терапия. НЗОК или ИАМО може да изискват досието на пациента и да видят дали болният е лекуван съобразно тези изисквания.

– Предвиждате ли други мерки, за да стане по-ефективен разходът в онкологията?

– На нашия сайт има фармакотерапевтично ръководство за лечение на солидни тумори, сега ще качим и за хематологията. Там е разписано кога, коя линия трябва да се използва. Подготвили сме около десетина ръководства. Най-големите разходи обаче са в онкологията. Те се обясняват както със заболеваемостта, така и с иновативните терапии като моноклоналните антитела и други. Наистина има някои революции в лечението, но има и съзнателен стремеж към използването на много нови моноклонални антитела. ЕС възприема бързото им включване за реимбурсация и даже ни обвинява, че ги бавим заради ОЗТ. Други иновативни лекарства са терапиите за хепатити С, цената им падна много – вече е около 30 000 лв. Mного пациенти искат да се лекуват, кой е подходящ е друг въпрос. Първоначалният списък беше с 261 души, а сега вече са по 600 на година. Цената на този медикамент в някои страни, където не важи патентната защита като Индия е 1000 долара, в Украйна се продава също за толкова и Турция не спазва патентната защита, но ние нямаме право, защото сме част от ЕС.

Освен това имаме поддържане на реимбурсния статус на медикаментите, което се прави на всеки две-три години. Чрез тази мярка някои медикаменти отпадат, на други намаляваме реимбурсния статус. Над 2000 лекарства трябва да минат сега през подобна процедура, тъй като документите им са подадени преди 3 години.

– ОЗТ как повлия върху навлизането на медикаментите и разходите на НЗОК?

– Не може да се надяваме, че с ОЗТ ще намалеят разходите на НЗОК, целта не е тази. При нас засега има няколко отказа за реимбурсация след ОЗТ. В момента има интересна идея да се въведе единна оценка на здравните технологии, но ЕС се раздели в тази идея. Инициативата е на Австрия, но Германия, Полша, Унгария са много сдържани. Идеята се отложи за ново обсъждане.

– Притеснението е, че правилата ще станат по-рестриктивни или по-либерални?

– По-либерлани, ние не можем да се сравняваме със страни като Швеция. Тя има 5-6 пъти по-голям БВП от нашия, който е 80 млрд., а процентът ни за здравеопазване е 4.1%. Швеция обаче дава близо 11% от БВП за здраве, Германия – 10, Англия, Франция също. И въпреки това шведите при хепатит С също имат критерии и подбор за лечение, а максималната сума на година, която отпускат е 150 млн. Опасенията на бившите социалистически страни са, че, ако се приеме единна ОЗТ от европейска агенция без да има фармакоикономически анализ и без да се вземе предвид БВП на всяка страна, тогава много скъпи лекарства като тези за редки болести ще трябва да се реимбурсират веднага от всяка държава.

– Увеличава ли се броя на медикаментите, които кандидатстват за цена и реимбурсация на година?

– Различно е, оригиналните са само 10. Но има някои групи, където имаме въведени по 33 генерици. Най-много са в кардиологията, там цените спаднаха много. Заради това има някои продукти, които излязоха от реимбурсация. Има някои позиции, включително и в онкологията, където сме останали само с един продукт. Причината за това е, че много фирми се ориентираха изцяло към моноклоналните антитела и не обръщат внимание на конвенционалната терапия. Отчасти причината е и в реферирането и в ниските цени. Прогнозите са, че до 2020 г. като стойност 40% от разходите ще са за моноклонални антитела.

– Цените като регистрация при нас са най-ниски, но като се приспаднат отстъпките какво се случва в сравнение с другите държави?

– Имаше големи отстъпки за определени медикаменти 17, 34, 50 процента. Някои преговори бяха за 3-4 препарата, но в онкологията заболеваемостта е висока, а цената на модерните терапии също. В същото време пациентските организации дори ни критикуат, че бавим достъпа. По европейската директива за прозрачност навлизането на едно лекарство е 6 месеца, при нас понякога е по-дълго, защото не винаги документите на фирмите са изрядни. Но имайте превид, че всичко ново е недостатъчно добре клинично проучено. Така наречената добре установена клинична употреба означава един медикамент да е бил на пазара не по-малко от 10 години, за да покаже всики свои качества, както и свойства на безопасност. Докато при биологичните терапии не можем да кажем какво се случва с безопасността. Но фактът, че английската агенция NICE махна десет-петнайсет показания на моноклоналните антитела е показателен. След това Англия включи отново медикамента за реимбурсация, но на по-ниска цена. Не бих казал, че нашите лекари са лишени от иновативните терапии, но трябва да има проследяемост на резултатите, а ние куцаме в тази част.

– Как се отразяват ниските цени на паралелния износ?

– Това не е само наш проблем, поляците и румънците имат същия. В Германия 30% от лекарствата са паралелен внос от Полша и България. Може би и цените участват, но най-вече има определена група препарати, които се изнасят. По-лошото е, че наред с легалния износ има и криминален, трябва да се вземат мерки. Имаше среща в МЗ по този въпрос, надявам се засиленият контрол да помогне.

– Цените на медикаментите, които стават обект на паралелен износ у нас с колко други държави са еднакви?

– На тези, които подлежат на параллен износ от България, Гърция и Румъния цените са еднакви. Техните системи са малко по-тромави при реферирането, но разликата с цените в Германия е два-три пъти. Това, което тук е в левове, там е в евро. Страните, които са на най-ниска цена като нас са по-бедните. Полша се реферира и към нас, но там паралелният износ също е голям проблем.

– Защо тогава при нас има ОТС-продукти с по-високи цени?

– Като цяло не е така. Има медикаменти, които в Гърция например правят по лиценз на големите фирми и там са по-евтини. У нас лицензни продукти почти не останаха.

– Но в България лекарствата без рецепта не са по-скъпи, дори са замразени до края на 2017 г. Имаше един период преди три години, когато за три месеца нямаше наредба и на 123 лекарства цените бяха вдигнати средно с 27-30 процента. Някои фирми се усетиха, други – не, затова оттогава цените са фризирани и компаниите имат право да ги вдигат само с процента на статистическата инфлация, която не е никак голяма – под 1%. Има дори идея да се увеличат цените. В първи момент те ще се вдигнат с 25%, но после конкуренцията ще започне да ги намалява. Освен това не е нормално в България и Финландия ДДС на лекарствата да е над 10%. Във всички останали страни то е до 10%.

– Какво се случва с лекарсвата за есенциална хипертония, колко наистина са безплатни?

– Това засяга само МКБ за есенциална хипертония, не и за сърдечна недостатъчност или нефропатия. Заради това мисля, че в рамките на 3 до 6 месеца ще има увеличаване на диагнозата есенциална хипертония – пациентите от други диагнози ще минат към тази. Но ние реимбурсираме на 100% само референта от близо 40 молекули (INN), които се използват самостоятелно, а комбинираните медикаменти за хипертония се реимбурсират нa 50%, затова много малко хора ще усетят напълно безплатното лечение. Има лекарства, които са три пъти по-високи (масово медикаментите за хипертония са от 3 до 20 лева). В същото време те са доста употребявани и хората изобщо няма да усетят намалението. Очаква се обаче допълнително касата да даде още 10-12 млн. лв. за тях.

Източник:https://clinica.bg/1761-%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D0%BB-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82

Leave a Reply