Лимитите ще станат прогнозни бюджети

д-р Димитър Петров
д-р Димитър ПетровКакви са резултатите от ревизията от дейността на предишния подуправител на здравната каса, с какво ще сменим пръстовия отпечатък, какви ще са лимитите на болниците, попитахме д-р Димитър Петров. От края на миналата седмица той се върна в стола на заместника на д-р Глинка Комитов, какъвто беше до октомври 2015 г.

– Д-р Петров, успяхте ли вече да се ориентирате какво се случва в здравната каса за тези няколко дни, откакто се върнахте?

– Ориентирам се за нещата, които са ми ресор. Основното, което се случва е, че много неща са правени през главата на ръководството на касата под прекия диктат на МЗ, като за някои от тях има документални следи, а други са правени с устни указания, с обаждания на служители, с натиск за промяна на становища. Типичен пример е процедурата за медицински изделия, която върви в момента. Всяка година касата включва или не нови позиции за реимбурсиране, в зависмост от финансовия си ресурс и медицинската мотивация на предложенията. Тук фигурират няколко нови позиции с доста подозрително медицинско основание. Касата плаща тест лентите за диабетици на цена 19 лв. Тази година обаче е включена нова позиция – тест ленти за диабетици, които позволяват изследване на венозна кръв. Обяснете ми как ще стане това вкъщи, след като навсякъде се прави с капилярна. Цената на тези ленти обаче е с 10 лв. по-висока – 29 лв. Когато прегледах историята, се оказа, че комисията е преценила, че това е необосновано предложение и не трябва да се включва за реимбурсация. След това обаче протоколът е сменен, десетина дни по-късно е направен нов, като старият не е заведен офицално, а в новия становището е, че комисията предлага това предложение да се разгледа. В края на краищата, на Надзорен съвет е вкарано предложението и сега тест лентите фигурират в листата. Значи ние, ако имаме повече пари, вместо да увеличим броя на лентите за стандартния диабетик, ще плащаме за по-скъпи.

– Други подобни примери намерихте ли?

– Има още една-две позиции със сходна съмнителна мотивация. Едната е в онкологията, където се предлага да се плаща чист консуматив. Ако започнем това да поемаме, въпросът е за какво са клиничните пътеки, тъй като в тях са калкулирани подобни консумативи.

– Какво показват наблюденията ви при лекарствата, защо разходите растат?

– В онкологията разходите до октомври миналата година са под 20 млн., след това започват да растат и през декември достигат 25.6 млн. Това е над 25% увеличение. В същото време броят на пациентите спада от 17 000 на 16 750.

Ръстът в онколекарствата е 25%, а броят на пациентите спада от 17 000 на 16 750 през декември

– Нормално ли е това, новите терапии ли са причината?

– Отчасти – да, но толкова масирано навлизане на нови терапии миналата година не е имало. Тъй като влезе в сила изискването за оценка на здравните технологии (ОЗТ) и едва сега те ще започнат да се реимбурсират. Най-вероятно в онкологията ще търсим други начини за контрол на разходите. Механизмът, при който касата договаря отстъпки, а болниците отчитат медикаменти, които ние да им плащаме, не е удачен. Защо ние да не плащаме директно лекарствата към дистрибуторите, както беше преди! Това ще реши въпросът на фирмите с паралелния износ, тъй като ще е ясно какво на кого се дава и по-лесно ще може да се проследява.

– Отстъпките успяха ли да доведат до достатъчно големи икономии?

– Вече ви казах какви са фактите, отстъпките в никакъв случай не могат да компенсират ръста. Те са хубаво нещо, въпреки че начинът, по който ги събираме, не е съвсем удачен. В момента има въведен десятък на фирмите, а според мен размерът на отстъпката трябва да зависи от ръста на портфолиото на една компания. Така те ще имат възпиращ ефект. А не както е сега – да караме едни фирми да плащат растежа на други. Защото, когато една компания очаква гарантиран ръст от 50 млн., с удоволствие ще ви плати 3 млн. лв. за отстъпка. Това са иновативни лекарства, които имат голям марж, докато патентът им падне и точно това стимулира ръста. Освен това едно ново лекарство влиза с доста висока цена, която няма с кое друго да се реферира. Затова искам да обвържем отстъпките с ръста на компаниите.

– В това отношение може ли да очакваме промени?

– За 2017 г отстъпките са договорени, но за 2018 г. най-вероятно ще направим промени в тази посока.

– Д-р Дечев смята, че лимитите при болниците доведоха до толериране на едни за сметка на други. Какво показват документите в касата, така ли е?

– Всяко субективно разпределение на парите води до подобни подозрения. И новият министър, и д-р Комитов, и аз сме противници на това бюджетиране на болниците. Смятаме, че то противоречи на основата на здравното осигуряване, според което парите следват пациента. Тъй като лимитите са заложени в закона за бюджета на касата за 2017 г., ще търсим вариант да са по-меки.

– Какви са тези варианти?

– Ще ги обсъдим с Лекарския съюз, но най-вероятно бюджетите ще бъдат прогнозни и ще са за три месеца. Много е вероятно те да се определят на ниво районни каси, където да има възможност да се прехвърлят средствата, в зависимост от движението на пациентите. Най-вероятно прогнозните бюджети ще са формирани на база изпълнението на дейността за 2016 г. Нас, като НЗОК, ни интересува в национален мащаб ръстът на клининичните пътеки да е до 3%. Ако няма причина, като инфекциозен взрив или епидемия, по-голям скок не е оправдан. И ако обемите тръгнат нагоре, ще търсим в годината механизми да ги вкараме в рамки. Това може да стане чрез регулация с медицинските критерии – промяна на индикациите за хоспиталзиация, да кажем. Това е най-добрият вариант като регулация. Вторият тип е чрез цените, ако Лекарският съюз се съгласи. При него се намалява цената, ако дейността по някоя пътека скочи много. Но пак казвам, това ще стане само в краен случай и то, ако Лекарският съюз се съгласи.

– Ако болниците надвишат прогнозния си бюджет, ще им плащате след проверка, така ли?

– Да, най-вероятно така ще стане.

– Контролът в здравната каса може ли да стане най-накрая работещ?

– За да има повече хора, трябва да има пари да им се плаща. Откакто касата се одържави, възможностите за вариации в работната заплата са много ограничени. По-скоро шансовете за подобряване са в сферата на прецизиране на контрола, така че той да се занимава с рискови изпълнители. Работа на информационната система и на аналитичните звена ще е те да се идентифицират. При всички положения ще тръгнем към създаването на аналитично звено за болничната помощ и лекарствата. Надявам се и комисията за оценка на здравните технологии да става все по-ефективна. Най-вероятно ще трябва да се промени състава й, сега той е на квотен принцип и от НЗОК има само двама юристи. Най-вероятно сега ще вляза аз, ако нямаме втори разбиращ човек, може да наемем външен експерт, защото точно от псевдоиновациите – лекарства с минимална разлика със сега съществуващите, но с няколко пъти по-висока цена, идва увеличението на разходите на касата.

Предполагам, че ще махнем трите линии на лечение за хепатит С, но решението трябва да мине през Надзорния съвет

– Какво ще стане с новите критерии за хепатит С?

– Според мен се създаде излишно напрежение. Имаше две фирми и критерии, по които да минат най-тежкиите случаи с цирози, а след това по-леките. Но се появява трета, дава по-ниска цена и касата, без да иска отсъпки от другите две, прави първа, втора и трета линия на лечение. Това е практика в онкологията, но там нещата са различни – обикновено, ако не въздейства първата, се вкарва втора и т.н. Тук различните генотипове изискват различна терапия. Освен това събраният опит от прилагането на терапиите е различен. В момента има и европейски консенсус, че за по-леките случаи ще се мине на по-кратка – двумесечна. Интересното е, че две фирми имат подобна опция, а тази, която под давление на МЗ е станала първи избор – не позволява кратък курс. Когато се преобразуват нещата в цени и курс лечение, излиза, че дори тя не е най-евтината.
– Ще оставите ли тогава първа, втора и трета линия на лечение?

– Предполагам, че ще ги махнем, но трябва това решение да мине през Надзорния съвет.

– Договарянето на новите отстъпки за хепатит кога ще стане?

– Вероятно в петък ще отворим офертите, и трите фирми са подали пликове, но не знаем какво има в тях.

– Видяхте ли вече резултатите от прословутите проверки в онкологиите?

– Не, не съм. Но днес обсъждахме да въведем в тях смесители, заедно с компютърно базирана информация за химиотерапията. Проучванията ни показват, че тази система може да се намери за по-малките болници за 100-200 хил. лв., което е напълно приемливо. Това ще позволи да се използва пълноценно цялото количество лекарство от една форма. Освен това искаме да има и информационна система, която ще помогне да се изключат злоупотребите или поне да се намалят драстично, защото тогава за извършването им ще трябва да се навържат много лица – лекар, завеждащ, шеф на аптека, информатик, зам.-директор.

– Това би ли ограничило и паралелният износ?

– Да, защото част от него минава през болниците. Но НЗОК няма да се занимава с него, той е проблем на кънтри мениджърите, те трябва да контролират доставките си. Ако аз съм на тяхно място, бих ограничил търговците си.

– Пръстовият отпечатък най-вероятно ще отпадне, с какво ще го замените?

– Най-вероятно той няма да се въведе в извънболничната помощ, по отношение на болниците може да има няколко подхода. Първият е да се върне чекирането с лични карти, ако отпадне отпечатъкът веднага. Вторият вариант е да продължи с него, докато се въведе електронна здравна карта, това няма да стане толкова бързо, но не изисква и 4-5 години, нито струва 250 млн. лв., както говори бившият здравен министър.

– А колко струва?

– Въпросът е какво ще съдържа картата, с какво ще бъде – с магнитна лента или дистанционно чекиране, каква база данни ще се качват на нея, до каква степен ще бъде вход към системата. Защото тя трябва да бъде носител на европейската здравна карта, да може да показва актуалния здравноосигурителен статус на пациента, да може да пренася електронната рецепта и направление. Също така да е вход към база данни с медицинската информация на пациента. За да бъде преносима, най-важната част от това досие ще се качва и на картата – кръвна група, хронични заболявания, за да може тези данни да са с пациента и в чужбина. Отпечатъците може да не струват нищо, но те не носят и нищо като информация на пациента. А и самите пластики поевтиняха много, те могат да се издадат и без пари, колко ви струва кредитната или дебитна карта – нула. За софтуера зависи какъв ще бъде. Един от основните проблеми обаче ще бъде защитата на тези данни.

Може да се върне чекирането с лични карти, ако отпечатъкът отпадне веднага. Вторият вариант е да продължи с него, докато се въведе електронна здравна карта

– Каква е финансовата картина след пръстовия отпечатък?

– Каквато я каза новият министър, тя е по данни на касата. Това, което се твърдеше преди, беше информация, при която се сравняват круши с ябълки. Освен това се орязаха лимитите на болнците за декември, а се твърдеше, че са спестени средства от пръстовия отпечатък. Това е популизъм, каквото е и есенциалната хипертония.

– Какво стана с безлатното лекарство за нея?

– Нищо, това е подигравка с болните – разкараха ги в най-големия студ до аптеките.

– Ще правите ли промени тогава?

– Не знам, защото на половината болни вече им смениха документите, обратно да ги връщаме е безсмислено. Но това са най-леките форми на монотерапия, тя е 3-4 лева на месец и никой не ползва за нея здравна каса. Тези, които са на комбинирана терапия, нямат решение. Ще видим какво ще сметнем. Но моето мнение е да смъкнем процента реимбурсация на 75, но да включим още терапии с комбинирани медикаменти, тъй като те са по-скъпи.

– 260 млн. ли ще е дефицитът на касата и откъде ще дойде?

– Ако не се направят рестрикции и няма допълнителни приходи от вноски, както и ако не се изнесат разходи за догодина, ще е толкова. Има няколко риска. Първият е надлимитната дейност, която се плати на изпроводяк за 2016 г., а за 2015 г. още виси. Ако ни осъдят болниците обаче, ще трябва да я платим. Вторият риск са международните плащания, които може да станат опасни, ако започнат да идват заплахи за спиране на лечението. Третата опасност са лекарствата, особено в онкологията, където ръстът е 28% за година.

Източник:https://clinica.bg/1565-%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B8

Leave a Reply