Приемането на болестта е първа стъпка към оздравяването

Приемането на болестта е първа стъпка към оздравяването

Приемането на болестта е първа стъпка към оздравяванетоВ предпоследния ден на 2016-а ще си припомним една много вдъхновяваща мисъл на Марк Твен: „Новогодишният ден – това е добър момент да вземете решения за новата година. От следващата седмица може да започнете да ги сеете по пътя към Ада, както обикновено“!
По традиция, винаги в края на всяко дванадесетомесечие, обичаме да правим равносметка за всичко, което ни се е случило през този период. Започваме да изборяваме най-важните събития от него и да ги преосмисляме за последно. И това го правим всеки път преди окончателно да изпратим „остарялата“ година. Но, както се казва, „повторението е майка на знанието“, което явно никак не ни помага. Малък разбор на случилото ни се през 2016-а, касаещо здравето ни.

Сполетя ни какво ли не – от обичайните настинки и грипове до необичайните заболявания, характерни за чужди географски ширини. Но това второто е благодарение на пословичната ни гостоприемност и неспособност да казваме „НЕ“! Друго яче казано – за опасността да се разболееем от тежки болести с неуточнен характер, които се оказаха сериозно предизвикателство дори и за възможностите на световната медицина, както обикновено сме си виновни ние. Защото дори индивидите, пренасящи въпросните „екзотики“ да бъдат изпратени по пътя си, техните следи ще останат тук, а тях дълго ще ги помним. Границата между добротата и глупостта е почти невидима. Ние пък свикнахме системно тя да бъде прекрачвана в името на ценности, които не само не ни принадлежат, а по-скоро са ни натресени от някой, който смята, че така светът ще стане прекрасно място за живеене. Това няма как да се случи! Всички нещастия по земното кълбо идват от това, че имаме прекалено големи претенции и се бутаме там, където никой не ни е викал. Колоритната българска приказка за подобно поведение е „на всяка манджа – мерудия“. И общо взето, помощ можеш да предложиш, ако ти я поискат.

В противен случай се оказва, че те грози опасност да бъдеш набеден за Бог знае какво. Що се отнася до великата и помпозна претенцизност, то тя не ни донесе нищо добро през 2016-а и ако не я тушираме, догодина ще е същото. Според някои научни проучвания, именно заради нейната поява сърдечният център у човек блокира. По правило хората имат най-много претенции към света, съдбата и другите хора. На родна почва най-изявено е чувството за собственичество върху чуждото, както и отказът да приемаме реалността такава, каквато е. И ето тук е моментът, в който можем да извлечем полза от законите на Аюрведа (така или иначе, ние много обичаме да следваме чужди идеали). Според него, при отказа да приемем дадена ситуация, повече от 90% от жизнената ни енергия се разпилява за осмисляне и преживяване на същата. За това спрямо въпросния закон една болест никога няма да си отиде, докато не я приемем. Тук съветът е първо да се примирим на вътрешно ниво със здравословния си проблем, а на външно – да започнем да действаме за отстраняването му. Но забележете нещо наистина много важно и от фундаментално значение – първо трбва да признаем пред себе си, че имаме проблем! Тази стъпка полага основите за неговото решаване, защото така сетивата ни се отварят и сме в състояние да приемем чуждата помощ. По този повод ще си припомним древноиндийски афоризъм, съдържащ в себе си послание, което би ни спестило доста тревоги: „Остатъците от дълг, огън и болест са способни отново да се разраснат – унищожавай ги докрай“! Ще се хванем като „удавници за сламка“ за последното. И пример ще дадем с новогодишния подарък – грипът „Хонконг“, който трябваше да ни нападне през новата 2017 година, но той пък взе, че ни изненада от засада баш за Новогодишната нощ. Новинарските емисии гръмнаха с новината, а по студиата се изредиха всички експерти, които да ни кажат какво да правим, че да се спасим от поредния здравословен бич. И въпреки това в някои части на страната е обявена грипна епидемия, има и затворени учебни заведения. Иначе казано – пак не сме си научили урока. Всяка година по няколко пъти се подготвяме да ни отнесе грипната вълна, за която всички лекари грижливо са предупредили. И въпреки всичко попадаме в капана. Защо? Защото не желаем да развием у себе си чувството, наречено самосъхранение. Ходим болнави на работа, пускаме децата си по детски градини и училища, оправдавайки се, че не можем да си позволим лукса да не работим и няма кой да гледа челядта. Популистки оправдания, рязко контрастиращи с усилията, които полагаме в името на провеждането на семейните ваканции. Когато става въпрос за тях, съвестта, че не сме на работа, грам не ни гризе!

1. Въпрос:
Какви може да са усложненията от грипа?

Грипът може да удари сърцето и мозъка

Подранилият грип АH3N2 е подтип на рода Influenzavirus А. По принцип H3N2 вируси могат да инфектират птици и бозайници, но с годините гадината е мутирала в много щамове. През последните десетина, при H3N2 се наблюдава тенденция на доминиране над H1N1, H1N2 и други. Още по-лошото е, че резистентността към стандартните терапии при такива случаи се е увеличила постепенно от 1% през 1994 г., до 12% през 2003 г. и до 91% за 2005. Сега си направете сами простата сметка, като имате предвид, че в навлизаме в 2017 година. В задачата се пита: каква е резистентността към настоящия момент? Отговор няма да дадем, за да не опропастим празничното настроение. Но пък, вземайки предвид праисторическата статистика, няма защо да се учудваме, че смъртността вследствие на грипа бележи ръст! Само за инфомация ще кажем, че грипната епидемия, причинена от същия щам за периода 1968-1969 г., ликвидира около един милион души по целия свят. А въпросният подтип се формира от H2N2 чрез промяна на антигенените, в който гени от различни подтипове, така да се каже, се пре-групират и по този начин образуват съвсем нов вирус. По-интересното е, че H3N2 е пандемичен грипен щам, съдържащ гени от вируси на птича инфлуенца. А новите подвидове, възникващи в прасчовците (които похапваме около Коледа), се коинфектират успешно с птичи и човешки вируси, като по този начин хомо сапиенс се превръща в перфектен краен реципиент. Първоначалните симптоми започват с болки в гърлото, след което пристигат упорита висока температура, замайване, главоболие, обща слабост, гадене, мускулни болки и т.н. Не е изключена и стомашна болка, диария, повръщане и други. Усложненията при неправилно лечение, както и при проявена самоинициатива, могат да се изразят в миокардит, менингит, енцефалит, трахеит, бронхит, синузит, състояние на шок, диабетна кома. Състоянието е особено опасно за хора с хронични заболявания, които по закона на Мърфи се усложняват и могат да доведат до летален изход. Но съществува и една друга комбинация, която също не е за неглижиране! Колаборацията между паразит и вирус представлява доста интересен феномен за медицината.2. Въпрос
Лечима ли е трихомониазата?

Антибиотици от по-старо поколение може да увеличат инфекциятаСпоред изследователи, предаван по полов път паразит, който е изключително широко разпространен, става още по-опасен, когато е заразен с вирус. Учените са изследвали полово предаваното заболяване трихомониаза, което се причинява от паразита Trichomonas Vaginalis – вид протозоен микроб, който вместо да нахлуе в човешките клетки, предпочита да се прикрепи към техните повърхности, за да може да си набавя храна от тях. Трихомониазата е едно от най-често полово предаваните заболявания спрямо всички останали комбинирани бактериални полово предавани болести. Ежегодно засяга близо 250 милиона мъже и жени по целия свят. Но хората, заразени с паразита, стават особено уязвими към други полово предавани болести, включително HIV, който причинява СПИН, и HPV – свързан с рак на шийката на матката и простатата. В допълнение, усложненията на диагнозата включват спонтанен аборт, преждевременно раждане, ниско тегло на бебето и безплодие. „Трихомониазата е свързана с опустошителни последици за дамите, дължащи се на възпалението и свързаните с тях рискове от репродуктивни заболявания“, заявява изследовател от Harvard Medical School и Brigham & Women’s Hospital в Бостън. Интригуващата новина тук е, че повече от 80% от тези паразити са заразени с вирус, наречен Trichomonasvirus. Установява се, че той има вреден ефект върху паразита, а широкото му разпространение накарало учените да смятат, че същият в действителност се възползва от паразита по някакъв, все още неуточнен начин. Понастоящем състоянието се третира с определени антибиотици. Въпреки това, когато изследователите ликвидирали вирус-инфектираните Trichomonas, установили, че умиращите или „ранени“ паразити отделят вируси, които възпаляват отново човешките клетки. Така става ясно, че някои антибиотични препарати от по-старо поколение, но все още популярни и широко прилагани, не противодействат на вредното въздействие на трихомониазата и всъщност подтикват паразита да отделя вредни вируси, което прави нещата още по-лоши, поради факта, че възпалението се увеличава. То пък прави организма по-уязвим по отношение на други инфекции. А това се случва, тъй като възпалението има силата да отслаби, и дори унищожи бариерите в тялото, които пречат на други инфекции да се „изявят на сцената“. А „да се мисли, че безсилният враг не може да вреди, значи да се мисли, че искрата не може да направи пожар“. И нека помним думите на Айнщайн: „Не можем да решим проблемите, като използваме същият начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали“. Дано тази сентенция ни помогне да направим следващата година по-добра от тази. Весело посрещане на Новата година, бъдете живи, здрави и разумни!Източник:http://www.standartnews.com/balgariya-zdraveopazvane/priemaneto_na_bolestta_e_parva_stapka_kam_ozdravyavaneto-347145.html

Leave a Reply