Тревожно е, че все повече млади хора правят опити за самоубийство. През последните 20 години пада средната възраст на българите, които посягат на живота си – за мъжете тя е 47 години, а за жените – 37. Всеки десети опит завършва фатално, казва д-р Владимир Наков от отдел „Психично здраве“ на Националния център за обществено здраве и анализи. Жените правят по-често опити за самоубийство. Притеснително е, че мъжете завършват намерението да сложат край на живота си в два от пет случая. По отношение на завършените самоубийства най-рискова е групата над 70 години. Това са възрастни самотни хора, нерядко и болни, предимно мъже, които живеят на село. Самоубийството е сред десетте водещи причини за смърт, а във възрастта от 18 до 35 години тя е на трето място.
Възрастните посягат на живота си най-вече заради конфликти в най-близкото им обкръжение, а децата до 18 години – заради неразбирателство с родителите, несподелена любов, раздяла с любим човек. Финансовите проблеми не са сред основните мотиви, през 2015 г. те са били на шесто място. Доказателство е Северозападният район на България, който, въпреки че е най-бедният, не е на първо място по брой опити за самоубийство.
Не може да се изведе индивидуалният образ на човека, който би посегнал на живота си, обобщава д-р Наков. Рискови са пациентите с психични заболявания, най-вече с болестта депресия. Мит е, че хората, които говорят за самоубийство, не го правят, коментира още той. Затова всяка такава споделена мисъл трябва да се приема много сериозно и от близките, и от медицинските специалисти. Повечето от опиталите да сложат край на живота си не са решили дали да живеят, или да умрат. В много от случаите това им се струва единственият начин да се спасят от болката и страданието.
Около 70% от хората, направили опит за самоубийство, две седмици преди това са посетили личния си лекар или друг специалист, но въпреки това са посегнали на себе си. Когато страдащият човек бъде насочен навреме към психиатър, в повечето случаи това може да спаси живота му.
Проектът „Подобрени услуги за психично здраве“ обучава общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници за ранно разпознаване на депресията и тревожността. От 2017 г. ще заработи и онлайн платформа за данните за самоубийствените действия в България, която ще даде възможност да се събира и анализира по-пълна и достоверна информация. Целта на проекта е чрез повишаването на знанието за тревожността и депресията, чрез по-точните и навременни анализи и адекватни превантивни програми да намалее броят на българите, които опитват да сложат край на живота си.
Проект „Подобрени услуги за психично здраве“ на НЦОЗА по програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве” с подкрепата на Норвежки финансов механизъм (НФМ) 2009-2014 г. и Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ НА ЕИП) 2009/2014 към Договор № РД-13-242 за БФП № BG 07-PDPC 03/25.11.2014 г. и Допълнително споразумение № РД-13-29/03.02.2016 г.
Източник:https://trud.bg/%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d0%bc%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b0/