Турбулентностите в здравеопазването не спънали персонализираната медицинаБългарска асоциация за персонализирана медицина настоява стратегията за персонализирана медицина да стане част от здравната стратегия на страната. Това заяви по време на конференция председателят на асоциацията д-р Явор Дренски.

В уводните си думи той изтъкна, че въпреки турбулентностите в здравеопазването, България е успяла да намери правилния път да положи старта на персонализираната медицина.

Персонализираната медицина е иновативен подход в съвременната медицина, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики – най-вече генетични на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Тя се основава на опита и наблюдението, че пациенти с една и съща диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин.

Пример за персонализация в медицината е възможността за прилагане на така наречената таргетна терапия, при която е задължително извършването на конкретно съпътстващо диагностично изследване с цел селектиране на пациенти, които биха имали полза от дадено лечение. Стана ясно, че таргетната терапия е основна посока за развитие на лекарственото лечение.

Към днешна дата в България са регистрирани над 20 лекарствени продукта за таргетна терапия, но те се увеличават с всяка следваща година. Около 40% от новорегистрираните иновативни медикаменти от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ и Европейската агенция по лекарствата са за персонализирано лечение и тази тенденция ще продължава в бъдеще. Очаква се 69% ръст в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина през следващите пет години, като инвестициите в тази област ще се увеличат с 33%.

Зоя Паунова, изпълнителен директор на фармацевтична компания, призова да бъде ускорен процесът на здравни дебати. Тя изтъкна, че за последните две години са регистрирани близо 90 нови медикамента, като един голям процент от тях близо 20% са в персонализираната медицина. По думите й персонализираната медицина настъпва най-сериозно в онкологията и хематологията, където близо 40% от новосъздадените препарати са в тези терапевтични области.

Тя посочи, че в България най-голям процент от инвестициите се влагат в клинични проучвания. За последните седем години постоянно нараства броят на клиничните проучвания и се увеличава броят на изследователите.
България доказа, че стои изключително сериозно на картата на Европа в сферата на клиничните изпитвания„, категорична бе Паунова. Тя изтъкна, че в рамките на Европа приносът на иновативната индустрия за нарастване на продължителността на живота с две години. Тя посочи, че близо 450 млн. лв. е стойността на клиничните изпитвания и то на ежегодна база в страната ни.

Проучване във Великобритания е доказало, че смъртността при лечението на рака на белия дроб намалява с 30% в резултат на въвеждането на таргетна терапия. Предстои този процес да бъде извървян и в България, заяви Паунова и изтъкна, че вече са водени разговори с Министерство на здравеопазването за ускореното одобрение за препарати при доказана полза в лечението. Като представител на индустрията тя настоя генетичните изследвания да бъдат поети от публичните фондове.

Д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика и клинични проучвания, заяви, че над 3 пъти сме изпреварили ръста на БВП по отношение на успеха от клинични изпитвания. Всеки 12-ти онкоболен у нас се лекува с пари, върнати от производство на лекарства, което по думите му е безспорен успех за страната.

Източник:https://news.bg/health/turbulentnostite-v-zdraveopazvaneto-ne-spanali-personaliziranata-meditsina.html