Експериментът „Пръстови отпечатъци“

Асен Георгиев

Асен ГеоргиевДОКЪДЕ СТИГНА  ЕКСПЕРИМЕНТА С ПРЪСТОВИТЕ ОТПЕЧАТЪЦИ

По темата пръстови отпечатъци вече нещо трябва да се приеме като факт : и това е, че всички / или почти всички/ се съобразяват с това изискване, което засега е задължително  в болничната помощ. Съответно това доведе до много лични проблеми  донякъде отразявани и от медиите;

– Главният проблем е за болниците които няма да получат заплащане от НЗОК за извършена и отчетена медицинска помощ, ако тя не е съпроводена от това  което се нарича “автентификиране “- при приема пациентът да регистрира отпечатък,  който при изписването и при всички следващи посещения да е същия.Имат и други проблеми- по снабдяване с устройства и допълнителен персонал за тяхна сметка ,

– Проблемът на болниците обаче рефлектира върху пациентите и още повече върху техните близки . Най-засегнатите са тези , чиито пръстови отпечатъци се променят / напр. по причина увреждане ,  химиотерапия ,  трансплантация и диализа / , но към тях трябва да добавим и тези, които не могат без придружител / в тежко състояние ,  деца и поставени под запрещение / .

–  Най широката група пациенти са тези, които имат само морален проблем по даването на отпечатъци- това ги смущава, но освен че така ще влязат по-бързо за лечение са окуражени и от апелите на институциите, че така ще помогнат да се предотврати източването на здравните вноски на българите.

ТОВА ОСВЕН ЧЕ Е ОБИДНО ЗА ЛЕКАРИТЕ,  НЕ Е ВЯРНО !

– Една болница може да източи здравната каса само в рамките на определен общ лимит едновременно като стойност в лева и като вид медицинска услуга / клинична пътека /. В рамките на тази стойност  една болница извън реалната дейност в полза на пациента,  има няколко възможности да усвои максималния си определен бюджет /няма болница ,  която да отчита по-малко от максимума/.

– Това, което имам като наблюдения, и което може да се види и от резултатите от проверки на НЗОК и ИАМО е, че най-малка е частта “мъртви души “ , тоест даден човек не знае, че е бил в болница или е бил едновременно в няколко болници. Доста по голяма е частта в която пациентът и лекарят приемат единият да източи НОИ / като получи болничен за лечението и след това / а другият да източи НЗОК / като отчете ерзац лечение/. Най-голяма, а и най-тревожна обаче е частта в която пациентът се убеждава и той приема да бъде лекуван /най –често опериран/  излишно.Не само ненужно, но и при всички лотарийни потенциали на анастезеологичния, оперативния и постоперативния рискове, ятрогенни последици  и последващи хоспитализации. За зам. министър Шарков може да е изненада, това което сподели наскоро по повод медийните разследвания в КОЦ Пловдив за такива случаи, но за много хора това звучи познато.

– Да речем , че колкото и малко да са били /може и повече /, в резултат на това нововъведение вече няма да има “ мъртви души “, а ще има само “реални пациенти “. Не знам дали някой очаква от това да се намалят разходите на НЗОК, тоест болница да започне да отчита по-малко дейност в сравнение с лимитирания бюджет. Няма логика, защото лимитът е на исторически принцип / тази година не повече от предната / и намаляването ще е за сметка инвестиции, заплати и др.,  което пък заплашва не само развитието но и съществуването й въобще.

 ТОГАВА КАКВО ЩЕ СТАНЕ :

Няма какво да стане, освен за сметка на  частта “мъртви души “ където я е имало, да се увеличат  частите ерзац и ненужно лечение. Хипократовата клетва е едно,  но болниците като търговски дружества нямат интерес да лекуват истински болни / в тежко състояние,  със съпътствуващи заболявания и т.н. /, защото клиничната пътека все е една и парите по нея са едни и същи. Интересът им е да бъдат лекувани пациенти които нямат нужда от лечение и разходи по него, или поне те да са минимални.

Не ми се иска да мисля , че управляващите не могат да отчета такава закономерност а по-скоро че идеята изобщо не е тази ,  която се представя.

КАКВИ БЯХА РЕАКЦИИТЕ / не говоря за протестите /

– Първата инициатива беше на Конфедерация за защита на здравето,  срещу  обявената обществена поръчка  на НЗОК от м. декември  2015 за информационна система. Искането беше до административния съд ,  да се отмени решението на управителя Глинка Комитов ,  тъй като нямаше основание и  гласувани средства по бюджета на НЗОК за такава цел. Съдът обаче реши ,  че след като става дума за обществена поръчка,  само Комисията за защита на конкуренцията може да вземе отношение. Там обаче КЗЗ не може да иска нищо ,  тъй като не е участник в процедурата,  така че въпросът кой и защо похарчи 400 000 и то след като имаше и предложение за по-ниска цена, излезе от съдебен контрол.

– Втората инициатива беше на Федерация Български пациентски форум, която през януари образува дело във Върховния административен съд срещу постановлението на Министерски съвет за промени в Наредбата за достъп,  където беше записано това за “ автентификацията “. По делото бе поискане и спиране на действието на този текст, но бе отказано разглеждане тъй като според ВАС   няма такава норма ,  понеже влиза в сила от 1 октомври.Това бе формалнологичен абсурд, защото освен обществената поръчка ,  на база тази разпоредба през април  Надзорния съвет на НЗОК прие решението, заместващо НРД в което подробно са описани процедурите по пръстовите отпечатъци и как НЗОК няма да плаща ако не се изпълнява. По делото на ФБПФ бяха присъединени и жалбите на Сдружение на частните болници и ЦЗПЗ и то бе обявено за решаване на 26 октомври- за отмяната на текста и по внесено ново искане за спиране ,  тъй като вече беше влязло в сила.

Какви бяха съображенията :

1. Пръстовите отпечатъци нямат общо с достъпа, защото представляват ограничения ;

2. Министерския съвет няма общо със здравноосигурителните отношения- това се нарича “ липса на компетентност”;

3. Не само че липсват,  но дори не могат да се измислят мотиви към тази измислица ;

4. Целта на Закона за здравето,  където е материята “достъп “ и която Миистерския съвет трябва да изпълни, се разминава драстично с измислицата. Пациентът по закон няма правото “ да потвърди “ извършването на медицинска дейност ,  а такива на своевременност,  достатъчност и качество които така се затрудняват.

– Третата инициатива бе отново на ФБПФ която в началото на октомври образува дело отново във ВАС ,  но този път  срещу решението на Надзорния съвет  за пръстовите отпечатъци ,  което формално също влезе в сила на 1 октомври, макар че се изпълняваше цяло лято. По това дело също бе поискано спиране на действието на тези текстове, и се очаква определението на съда по този въпрос.

КАКВО ПРЕДСТОИ

– Въвеждането на пръстовите отпечатъци в доболничната помощ / общопрактикуващите лекари и специалистите / и особено при отпускането на лекарства за домашно лечение, в  много по-голяма степен ще създадат проблеми – и за лекари и за фармацевти а най-много , естествено за пациенти . При ниската чуваемост демонстрирана досега ,  е под съмнение дали някой ще осмисли становището на Сдружението на общопрактикуващите лекари в София качено и на сайта на БЛС напр.по въпроса ,  как ще се автентификира посещението на болен на домашно лечение и т.н. Под съмнение е и дали някой ще се опита да си представи как ще изглежда периодичната процедура по изписване, одобряване и отпускане на лекарства например в Благоевград, на болният му самотен роднина който живее в  Сатовча.

–  По въпроса, дали и занапред ще  се прилага правилото “кучетата си лаят, керванът си върви “, засега не може да се забележи противоречие при реализаторите на реформи. Показателно е, че процедурите по Закона за обществени поръчки   се проведоха два месеца преди постановлението на Министерския съвет да ги благослови и шест месеца преди Надзорния съвет да ги разреши.

Остава да разберем какво мисли Върховния съд  и да информираме всички.

 

10.11.2016 г                      Асен Георгиев

Leave a Reply