Д-р Николай Шарков влезе сред старейшините на световната дентална медицина | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, август 24, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Николай Шарков влезе сред старейшините на световната дентална медицина
  • Последвайте ни:!

Д-р Николай Шарков влезе сред старейшините на световната дентална медицина 

Д-р Николай ШарковВ гените му е кодирано родолюбието от родовата памет. Един от малкото хора, държали в ръце требниците на Патриарх Евтимий и Паисиевата история.
Представителите на 200 национални дентални асоциации от 130 държави в Световната дентална федерация избраха д-р Николай Шарков за член на съвета на федерацията, който е висшият й ръководен орган. Свободното място е само едно и за него българският лекар по дентална медицина се конкурира с кандидати от САЩ, Холандия, Швейцария, Южна Африка, Египет и Мароко. Тези, които разбират от избори, ще оценят факта, че печели в таен електронен вот. Д-р Шарков е бивш председател на Българския зъболекарски съюз и сегашен негов главен секретар. Паралелно с това през годините заема високи ръководни длъжности и в европейската, и в световната дентална организация. Новата позиция в борда на световна съсловна организация е признание, с което друг българин не може да се похвали. В ръководния орган на глобалното сдружение освен нейния президент, бъдещия му заместник и ковчежника на организацията влизат само 10 членове с право на глас, сред които вече е и д-р Шарков. Дори и тези, които не го харесват, признават, че на това място няма как “да се приземиш” по лесния начин с парашут.
Приятелите му се гордеят, че проправя път на места, където българин не е стъпвал. “В живота ми нищо не е ставало без труд. Поне 5 пъти съм започвал отначало. Завърших английска езикова гимназия в Бургас, а след това като студент по стоматология трябваше да се докажа в съвсем различна област, и то в суперамбициозна група – ориентир за конкуренцията дава фактът, че групата се дипломира със среден успех 5,60. После като зъболекар по разпределение трябваше да се наложа като специалист в мобилен кабинет за деца в Бургаски окръг.
Д-р Николай ШарковСлед като се ожених и се преместих в София – ново начало в колектива на 27-а поликлиника. После – на конкурс за асистентско място в Катедрата по детска дентална медицина в Стоматологичния факултет на МУ – София, където съм на трудов договор и в момента. Принципно ново предизвикателство беше ръководството на Българския стоматологичен съюз и защитата на правата на професията и на интересите на пациентите пред здравната каса и държавата. В европейската и в световната организация целите са още по-високи, защото вече става дума за глобална дентална политика. И винаги е трябвало да се доказвам отново.
Преди години един свят човек, без да ме познава, ми каза: Учиш другите, но и ти колко много има да се учиш! Прав е бил, продължавам да преподавам и в същото време да се готвя за своя пореден “изпит”, разказва д-р Шарков. Той е роден в София, но е отраснал край морето и се определя като бургазлия. Първи и засега единствен лекар в рода си – синовете му поемат по други пътища. Уважавам правото им на избор, така както родители ми зачетоха моето решение, обяснява зъболекарят. Д-р Шарков обича работата с децата, защото „това са най-благодатните и най-искрените пациенти“.
Най-зареждащите лични моменти са от пътуванията със синовете ми, казва лекарят. В личен план най-щастливите моменти на известния дентален лекар са свързани с двамата му синове. А в професионален – с лечението на деца, въпреки че има 2 дентални специалности и магистратури по стопанско управление. Наред със “скучното” увлечение по четенето и вроденото у човека любопитство към непознати светове д-р Шарков има и едно твърде нетрадиционно за светски човек хоби. Описва го като “обикалям по манастири”. Привлича го всепоглъщащата магнетичност на тези места, които метафорично нарича “първите университети”, защото в тях се пази духът на християнството и на знанието. Ходи 7 пъти в Света гора – в началото като турист, след това е вече поклонник. Надява се да посети свещеното място още много пъти.
По инициатива на негови будни колеги Българският зъболекарски съюз създава зъболекарски кабинет в Зографския манастир и български лекари по дентална медицина ходят на място да лекуват монасите. Сприятелява се с библиотекаря на обителта – покойния вече дядо Пахомий, който толкова се доверява на д-р Шарков, че му дава да държи в ръце требниците на Патриарх Евтимий. Както и “фалшификата и един от оригиналите на Паисиевата “История”, ценни манускрипти. Като убеден източноправославен християнин докторът обикаля и българските манастири. Вярва в бог и не смята, че това влиза в конфликт с дипломата му, защото “медицината е богоизбрана професия, дадено ти е свише да помагаш на хората, да ги предпазваш и цериш от болести”. В Рилския манастир, в Троянския, в Дряновския и в други по-неизвестни православни обители се пази духовността.
Там човек може да открие нещо за себе си, да усети българската култура или само да се помоли, да намери опора и упование в християнството, убеден е лекарят. Националното самочувствие и интересът към духовното вероятно са заложени в родовата му памет. Прабаба му му Гана е крила Левски в хана си и на нея е кръстена улица в Казанлък. Синът й Петър Ганев – Зограф е учител на много художници. Изографисал е Девическия метох в Казанлък, църквата в Етрополския манастир и други храмове, бил е и пръв приятел с Дякона. Тази снимка на иконата “Мадоната с Младенеца”, рисувана от прадядо му, д-р Шарков прави в музея “Искра” в Казанлък, където се пази оригиналът. Тя е сред характерните образци на модерната реалистична иконопис. “Заради пощипване по бузата – кое ли хлапе го обича! – съм запомнил една случка. Вървим с мама в центъра на Казанлък и един възпитан човек я спира на улицата с въпрос дали е внучка на Петьо Ганин, както му казвали хората. Мама много се изненада, че я познава, а той се представи: Казвам се Чудомир и съм се учил на рисуване при дядо ви! И за мой ужас ме щипва по толкова омразния за децата начин”, спомня си д-р Шарков.
Прапрадядо му по бащина линия е бил емигрант в САЩ, но се връща, за да участва във войните в защита на родината. Заради превратностите на съдбата дядо му започва от нулата, но с труд и находчивост натрупва състояние като фабрикант. След национализацията е въдворяван и преминава през много други премеждия, но съхранява оптимизма и националното си самочувствие. Безспорно плетеницата на родовата памет се е проектирала у лекаря, за да започне представянето си пред конгреса с думите: Аз съм българин, аз съм европеец.

Източник: https://www.24chasa.bg/zdrave/article/5778104

Добавете коментар