Елена Банова: Алтернативните методи срещу рака са илюзия

Елена Банова

Новата апаратура в „Св. Иван Рилски” всъщност е от старо поколение. У нас най-късно навлизат новостите в лъче- и химиотерапията.

Елена Банова два пъти е чувала за себе си диагнозата рак. Тя е дългогодишен журналист, а също и създател и председател на фондация “Неогенезис” – една от най-авторитетните неправителствени организации за борбата с рака. Банова е издала пет книги с публицистика, очерци, интервюта. Последната “Ракът ме целуна” е посветена на нейната лична борба с първата й онкологична диагноза. Най-новата й книга “Застани до мен срещу рака” е своеобразен пътеводител в борбата с рака. Тя е предназначена за хора с онкологични заболявания и за техните близки. Специално за читателите на в. “Доктор” Елена Банова обясни каква полезна информация може да се намери в книгата.

– Г-жо Банова, какво искате да кажете на хората с тази книга?
– Главната цел на книгата е да дам опора на човека, който получава диагнозата рак и се срива към дъното, за да знае как да се измъкне нагоре. Искам хората да гледат на рака малко по-спокойно и без ужас. Затова избрах ракова клетка да е на корицата на новата ми книга “Застани до мен срещу рака”. Ракът е бедствие, което никой от нас не заслужава. И ако вече го има – било в нашето тяло, било в тялото на близък и скъп човек, значи трябва да се търсят всички надеждни начини, за да се премине през него. Преминавайте през тази битка със знание, с ум, с култура. Първо, човекът трябва да си направи малко жестока, но много реална сметка без илюзии. Защото илюзиите струват много скъпо. Реалността е следната: ракът се лекува най-вече с класическа медицина. Алтернативните методи, които бушуват в интернет пространството, са страшна илюзия. Напред в лечението на рака са германските, английските и особено израелските онколози, които проучват всеки слух за някакво алтернативно лечение и го проверяват. По този начин те вкараха 11 допълнителни процедури в лечението на рака. Например в областта на имунологията; на хипертермията – високите температури, които убиват раковите клетки, и при кои видове рак може да се използва; на криотермията – ниските температури за кои видове рак са подходящи. Когато в тялото е налице даже минимален метастазен процес, алтернативи трудно могат да помогнат. Шансът в класическата медицина при най-тежките случаи е 5 – 10%, но пак ги имаш.

– Каква е вашата стратегия в борбата с рака?
– Изборът на лечение трябва да стане много бързо. При първия ми рак дъщеря ми буквално за часове се раздвижи и намери лекар. Аз бях неадекватна, бях безпомощното нещо, оставило се да го водят. При втория рак 99,9% беше моя свръхактивност. В 3 без 20 през нощта, докато отивах към тоалетната, напипах на лявата си гърда образувание колкото грахово зърно плюс още едно огромно образувание отгоре. (Дясната ми гърда я няма.) Включих компютъра и писах на един онкоцентър в Австралия. Когато опишеш случая си и преведеш необходимата сума за консултация, след 30 минути получаваш отговор. Писаха ми, че образуванието като грахово зърно при всички случаи е рак, но че голямото образувание може да е или фиброзно, или нодозно (предраково).

Стегнах се и започнах битката

Надпреварвах се с времето, защото в кръвта ми, по лимфната ми система вече циркулираха ракови клетки и търсеха слабото ми място в меките тъкани, за да направят метастазно гнездо.

– Говорите за онколечението в чужбина, а в България?
– В България онколечението е на изключително ниско равнище. Аз даже преди два дни бях потърпевша и видях какво е да ме пратят за проверка за метастази в главата и да открия, че закупената съвсем скоро нова апаратура в болница “Св. Иван Рилски” е всъщност от старо поколение. Нямате представа колко тежко се минава през тази апаратура. Това е нечестно спрямо нас, пациентите. Никой не може да ме убеди, че това е новата апаратура, която виждам в другите държави.
Най-късно у нас навлизат новостите в химиотерапията и в лъчетерапията. Там имаме липса на модерно владеене на професията. Например втората ми лъчева терапия завърши с тежко лъчево изгаряне на белия дроб – лъчев пулмонит. Оттогава говоря трудно и кашлям. Помолих за помощ лъчетерапевтите в ИСУЛ и проф. Хаджиева ми каза, че няма такова изгаряне. Тогава се консултирах с чуждестранен лекар. Ето защо трябва да избираме внимателно лекуващия си лекар и да търсим второ компетентно мнение. В днешно време може да се обърнеш и към най-големия капацитет в света. Достатъчно е да му намериш електронната поща и да попиташ. Разбира се, консултацията струва пари. В Израел е обикновено 800 долара, във Франция – между 150 и 250 евро. Така намерих руска професорка, създала специален магнитен апарат за деблокиране на дишането при лъчев пулмонит. С информацията, която имам, се смятам за може би най-добрия специалист по лъчево изгаряне в България. Но аз потърсих помощта на чуждите специалисти и така оживях. Някои хора излекуват рака си, но

не могат да преживеят

радиационното изгаряне на белите си дробове. То се получава в 3 до 6% от случаите. Това е сериозен проблем и трябва да се знае.

– Ще отчаете хората, че няма компетентни онколози, които да ги лекуват.
– Имаме и добри онколози, но тези в държавните болници работят в доста примитивни условия. Въпреки това, на всяка крачка срещах изключителни лекари. Срещнах такава лекарка даже и сега, когато тръгвах с бележката за изследване на вероятни метастази в мозъка. Слава Богу, отхвърли предположението за метастази в главата. Връщането на рака е много страшен проблем, на който в България не се обръща почти никакво внимание. Има предупредителен доклад на СЗО от 2009 г., че при всеки втори или трети, преживял рака, заболяването отново се връща. При мен се върна точно след 19 години и половина. Освен това италиански онколози предупредиха, че при химиотерапия трябва да се правят редовни проверки на сърцето. Химиотерапията може да е много успешна, но сърцето да не издържи.

– Какво трябва да е храненето на онкопациентите?
– В България се правят чудовищни експерименти с онкопациентите. Пристигна във фондацията майка, която хранела момчето си с голямо количество смлян на каша джинджифил. От това цялата му устна кухина е изгорена и е съсипан черният дроб. Така майката е стоварила на сина си още един проблем, само защото е чела във форумите, че джинджифилът лекува рак. Разбира се, джинджифилът трябва да се приема като добавка, но в определено количество и внимателно.

В книгата описвам диетотерапиите на различни учени – от Нобеловия лауреат д-р Полинг до доц. Попов от Плевенската клиника

– Могат ли да пият витамини онкопациентите по време на химиотерапия?
– Почти не. Първо, трябва да сме сигурни в качеството на витамините. А те в 90% от случаите са химикали. Ако са органични, трябва да се знае дали не намаляват въздействието на цитостатиците. Има само един доказано полезен витамин за онкоболните в периода на химиотерапия – витамин С. Д-р Полинг е получил Нобелова награда за изследването си “Витамис С и рака”. Но витамин С трябва да се приема по специална схема между вливанията. Но юнашкото пиене на витамин В17 е недопустимо, защото е създаден за експериментите на д-р Бензол в Канада. Но той е поръчвал витамин В17 за венозно приложение. Всички опити след смъртта на д-р Бензол завършват трагично. Витамин В17 е смъртоносен, лесно блокира сърдечната дейност. Дражетата В17 са хапчета за наивници.

Мара КАЛЧЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/45869

Leave a Reply