Евгени Георгиев: Има една трансплантация на сърце за 2016 г., a чакат 32-ма

Не се знае колко време ще издържат, на трима сложиха изкуствени сърца

Евгени Георгиев е председател на Алианса на трансплантираните и оперираните “Бъдеще за всички”. От десет години той живее с трансплантирано сърце. Наскоро Евгени се завърна от Европейските игри за трансплантирани във Финландия. Ето какво разказа за участието на българите в състезанието и за проблемите на трансплантираните в България.

– Евгени, с колко медала се връщате от игрите за трансплантирани във Финландия?
– За втори път представихме България на Европейски игри за трансплантирани със сърце и бял дроб. Този път игрите бяха във Вантаа, Финландия. Спечелихме общо 14 медала, половината – златни. Освен мен участваха Мартин Настев, Огнян Ганчев и Георги Пеев, също с присадени сърца. Преди две години в Литва бяхме само двама. В моята дисциплина – плуването, спечелих един златен и два сребърни медала. На тенис на маса, където конкуренцията беше много голяма, стигнах до бронзов медал. Доволен съм от нашето представяне. Само че ние представяхме не себе си, а България. По този начин рекламираме държавата и донорството. Хората разбират колко е важно да има трансплантации.

Писахме писма до спортното министерство да ни подпомогнат, но не получихме финансова помощ нито при първото участие, нито сега. Георги Пеев – журналистът от Хасково, осигури средствата за участието ни. Обикаляше частни фирми, които направиха екипите и ни платиха самолетните билети. Министър Кралев каза, че средствата за хората с увреждания през 2016 г. били увеличени. Дават ги на няколко спортни федерации за инвалиди. Значи едни са инвалиди, а други не са. Това не мога да го разбера. Служителка от министерството ми каза, че

не сме изглеждали като болни хора

Само че тя не знае статистиката колко малко трансплантирани всъщност оцеляват и колко е важен спортът и движението за нас. Както го гледаш здрав днес, утре сърцето може да откаже да живее в това тяло. Откакто я има нашата организация – Алианс на трансплантирани и оперирани – само с това се занимаваме – работим да има повече трансплантации в България, организираме спортни мероприятия за хора с увреждания. Вече четвърта година правя спортен фестивал за хора с тежки заболявания и трансплантирани “Играй с мен”. Догодина вече нямам сили да го организирам, нямам и пари.

Това, че държавата не помага, може да го преживеем, но ни дразни, когато говорят колко много правят за нас. Не искат да ни помагат – да са живи и здрави! Ако не си намерим пари, няма да ходим никъде. Ще седим, ще ближем рани, ще си пием лекарствата и ще треперим Здравната каса да не ни пореже да си плащаме някое от тях. Така стана преди два месеца със селсепта. Като кажат, ще платим. Но да ме извиняват, 1200 лв. давам на година за лекарства. А работа няма кой да ми намери. Като чуят, че си инвалид и на 50 години, забрави за работа. Програмите за заетост са само за други групи от населението. Впрочем проблемът със селсепта се реши – пак не се плаща от пациентите.


Шефът на Агенцията по трансплантации д-р Марияна Симеонова посрещна Огнян Ганчев, Георги Пеев, Евгени Георгиев и Мартин Настев (от ляво на дясно) на летището заедно със семействата им

– Как вървят трансплантациите на сърце в България?
– В момента има застой на трансплантациите. От Нова година имаме само един трансплантиран със сърце. А чакат около 32 души. Бройката се мени, защото утре може да умре някой. Това е състояние, което не чака. Аз съм викан при донорска ситуация пет пъти преди наистина да ми направят трансплантацията на сърцето. Оказваше се, че оргънът е “загубен” и не може да се трансплантира. Беше ми поставен инкордивайс, с който живях две години и половина. Миналата седмица поставиха три изкуствени сърца, както беше в моя случай. Живях 2 години и половина с такова сърце и знам колко е трудно.

Тревожи ме и фактът, че от началото на 2016 г. починаха четирима трансплантирани. Различни са причините, които водят до този патологичен резултат. При един от тях имаше остро отхвърляне на органа вследствие на вирусна инфекция, която докторите не можаха да овладеят.

Утежняващото обстоятелство при този човек беше, че още нямаше навършена година след трансплантацията. Знае се, че първата седмица, месец и година са най-критични за адаптацията на сърцето към организма. При него се получи отхвърляне на органа.

Почина и Ваня Килова от село Бисер (трансплантирана със сърце през 2007 г.), която преживя потопа на собствената си къща. При нея нещата бяха доста драматични, защото тя имаше проблем и с бъбрека, чакаше бъбречна трансплантация. Ето защо при нея много бързо нещата се влошиха.

При другото момче съвсем внезапно се получи отхвърлянето на сърцето. Така и не беше установена причината. Аз си мисля, че той много бързо се върна към предишния си начин на живот, бързо се върна на работа. Разбирах го, беше теглил кредити, искаше да продължи това, което е започнал. Може би стресът е допринесъл да се влоши. Много е тежък възстановителният период след трансплантация, трябва да се нагласят медикаментите, имуносупресорите и всичко върви бавно и продължително.

Аз вече десет години живея с новото сърце,

но и при мен се налага ежемесечно да се променят дозите и да се проконтролират някои лекарства. Мен ме проследява д-р Чилингирова от кардиологичната болница “Света Екатерина”. Трансплантацията не означава, че всичко вече е наред, дошъл е хепиендът и приключват проблемите. Напротив, ние си оставаме сърдечно болни. Но вече имаме шанс да живеем.

– Каква е средната продължителност на живота след трансплантация на сърце?

– Животът на първите няколко транплантирани през 80-те години българи продължи съвсем за кратко. Първата съвременна трансплантация в България беше през 2003 г. на Ростислав от Горна Оряховица, който изкара десет години с дареното сърце. Статистиката за 2014 г. в Европа е преживяемост 66% за първата година. След това преживяемостта средно е 12,4 години. Наистина и докторите правят всичко възможно да ни закрепят, за да изкараме повече години.

На Европейските игри за трансплантирани преди две години в Литва първата ми работа беше да потърся най-дълго преживелия с трансплантирано сърце и да го попитам какви имуносупресори взима. Оказа се австриец, който вече беше изкарал 28 години с присадено сърце. Това е много добре, защото имуносупресорите ни докарват и големи проблеми. Един от медикаментите води до рак, затова често си правим изследване на туморни маркери. Човек от нашите трансплантирани се изпусна, че има тумор, но още не се знае дали е доброкачествен или злокачествен. Като цяло страничните ефекти, които имаме от медикаментите, са страшно много. Но това е малкото зло. Важното е, че трансплантираните продължаваме да живеем. Зависи колко ще издържи организмът.

– Какви имуносупресори приема австриецът, който живее вече 30 години с ново сърце?
– Същите като нашите – неорал и селсепт. Той е задължително на кортикостероиди – тройната комбинация, която почти всички трансплантирани трябва да взимаме. Макар че някои отричат един от тях и смятат, че дозата му трябва да се намалява. От разговорите с много трансплантирани от европейските държави никъде кортикостероидът не се спира, въпреки че ни надува, задържаме течности. Увеличаваме обезводняващите, но от тях започват други проблеми – с бъбреците, подагра. Като чета страничните ефекти на едно лекарство, не ми се иска да пия никакви медикаменти. Но не може без тях.

Изключвам генериците, които бяха навлезли по едно време, и се борехме срещу тях. Аз лично “сърбах попарата” от пиене на генерични медикаменти. Лежах два месеца в “Света Екатерина”, за да се предотврати отхвърлянето на сърцето, и пих много скъпи лекарства. Не само аз получих реакция на отхвърляне, и други трансплантирани имаха такива проблеми. Тогава бяхме решили по-добре да не пием лекарства, отколкото да се върнем в първоначалната ситуация.

Мара КАЛЧЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/45493