НОВО ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ на Върховния административен съд

Асен Георгиев

Асен ГеоргиевНОВО ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ на Върховния административен съд – от 27 юни 2016 г.,  повече постави въпроси , отколкото да даде отговор на въпросите, които бяха поставени.

–   Темата му беше : може ли гражданите да претендират обезщетение за вреди от незаконосъобразни или нищожни подзаконови нормативни актове/ впрочем по-голямата част от дела във ВАС по такива актове , са свързани със здравеопазването /. Абсурдният отговор-не , не може , беше подписан от незначително мнозинство от съдии /по-долу ще се спрем и на това /.

–   ПРИМЕРИ :

Съдът ще обяви за нищожни Изискванията на НЗОК за лечение на артритни усложнения с биологични лекарства но по издадените дотогава откази за отпускане на лекарства , останалите без лечение или закупили си лекарства пациенти не могат да претендират обезщетение по Закона за отговорността на държавата….Или , съдът ще отмени като незаконосъобразно Решението на Надзорния съвет заместващо НРД 2016 но настъпилите лоши последици няма да се поправят от съда , а от самия Надзорен съвет. Така пишело в Административнопроцесуалния кодекс според тези съдии, а иначе щяло да се получи дублиране на компенсации.

– Че това е не само житейски но и юридически оксиморон , не е трудно да се види:

  1. По ЗОДОВ граждани и ЮЛ може да претендират обезщетение за вреди , причинени от незаконосъобразни и нищожни административни актове след тяхната отмяна. За индивидуалните административни актове може в едно и също производство пред административния съд , да се иска и отмяната им и обезщетение. За подзаконовите нормативни актове това не е възможно заради различната подсъдност , и първо трябва да бъдат отменени от ВАС а после да се иска обезщетение.
  2. С отмяната на нормативния акт той вече не действува , и ако някой все пак го прилага това също подлежи на обезщетяване но такива случаи са изключение. Същинските бели стават поначало в периода от приемането му до отмяната му- когато влезе в сила решението на ВАС , тоест след публикуването му в Държавен вестник. Разбира се , той не става незаконосъобразен или нищожен чак тогава , а е такъв от създаването си-нали така? Прилагането му обаче, съответно и последиците се оказват законосъобразни.
  3. В това решение 32-ма от съдиите на ВАС , в това число единия зам. председател и трима председатели на отделения са представили особено мнение в което по този повод са записали следното :”Няма законово основание за извод, че актът ще се счита за незаконосъобразен от деня на решението за неговата отмяна и занапред , а оттук – че това ще изключи отговорността за вреди, причинени от действието му преди отмяната, тъй като до този момент той е действал законосъобразно. На първо място това означава, че е бил обжалван и отменен един законен акт. Освен това подобно разбиране е в противоречие с правната логика – това би означавало да се приеме, че актът е незаконосъобразен, защото е отменен, че незаконосъобразността е последица от отмяната, а не обратното.”. Такива мнения бяха изказвани и досега по водените дела- примери РЕШЕНИЕ № 7996 / 11.06.2014 г. по адм.д. № 11934/2013 Г., ІІІ отд. съдия Ваня Пунева; РЕШЕНИЕ № 5943 / 30.04.2014 г. по адм.д. № 5886/2013 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС съдия Искра Александрова и други
  1. Образуваното по този начин различие за отговорността между индивидуалните и нормативните актове мнозинството са обосновали с това , че ЗОДОВ не се прилага ако в друг закон или указ е предвидено обезщетение за същото нещо , а в АПК чл. 195 пише , че последиците при отмяна на нищожен нормативен акт се уреждат от органа, който го е издал. Мнозинството обаче не е взело предвид , че в АПК , /който не е закон и в него не е предвидено обезщетяване/ пише същото-че не се прилага ако в закон е предвидено друго. Не е взело предвид и че последиците според АПК се уреждат при нищожните нормативни актове / липса на компетентност или непубликуване в Държавен вестник / , но не и за тези, които са противоречали на законите. И че едва ли НЗОК , МЗ , МС и т.н. , едва ли ще успеят да издирят всички засегнати и да им се извинят и ги компенсират в предвидения в АПК тримесечен срок . Няма и да си направят труда това да стане и то служебно .Поне досега не се е случвало.
  2. Дали вече битият ще си остава бит? За повечето хора вероятно да , защото въпросът се усложнява. В такива случаи като единствена възможност остава първо да се отправи искане до този орган да поправи на човека индивидуалните вреди , и после да се предяви иск по ЗОДОВ на база незаконосъобразното му бездействие . Разбира се, може да се опита да води такъв иск както и досега , като разчита на това, че тълкувателните дела на ВАС нямат такава задължителна сила както тези на ВКС и делото му да се падне на състав в който има поне двама от подписалите особено мнение съдии.

Ето и имената им:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по т.д. № 2/2015 г. на ОССК на ВАС на съдиите

Румяна Монова, Анна Димитрова, Ваня Пунева, Александър Еленков, Марина Михайлова, Галина Христова, Здравка Шуменска, Светлозара Анчева, Атанаска Дишева, Иван Раденков, Соня Янкулова, Георги Георгиев, Донка Чакърова, Таня Куцарова, Кремена Хараланова, Илиана Славовска, Тодор Петков, Любомира Мотова, Николай Гунчев, Емилия Кабурова, Свилена Проданова, Даниела Мавродиева, Бисерка Цанева, Бисер Цветков, Благовеста Липчева, Мадлен Петрова, Пламен Петрунов, Василка Шаламанова, Румяна Лилова, Милена Славейкова, Весела Павлова и Стефка Кемалова

“Основание за този извод дава уредбата на обществените отношения в страната, установена в чл. 7, чл. 56, чл. 57 от Конституцията на Република България, тълкуването на нормите от Конституцията, направено от Конституционния съд в Решение №2 от 30.03.2000 по к.д. № 2/2000 г. на КС и Решение № 14 от 04.11.2014г. по к.д. № 12/2014 г. на КС, разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ и нормите на глава единадесета на АПК”

05 юли 2016 г   Асен Георгиев

Leave a Reply