Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, ноември 26, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Георги Момеков: Едва 0,3% от заразените с хепатит С се лекуват
  • Последвайте ни:!

Проф. Георги Момеков: Едва 0,3% от заразените с хепатит С се лекуват 

Учените откриха гениално къде да ударят вируса, за да го убият

Проф. Георги Момеков е председател на Българското научно дружество по фармация и преподавател в Катедра “Фармакология, фармакотерапия и токсикология” при Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – София. На “Здравна академия за журналисти” проф. Момеков представи своя оригинален коментар за безинтерфероновата терапия на хепатит С, която направи революция в лечението на това заболяване.

– Проф. Момеков, какво направи възможно създаването на новото революционно лечение на хепатит С?
– В миналото водещи в иновациите в медицината и в разработването на лекарства са били научните среди. Сега научните институти може само да мечтаят за ресурса на фармацевтичните компании. До неотдавна преобладаваше емпиризмът – знаехме, че една молекула върши работа, и започвахме да й правим модификация. Понякога съвсем случайно откривахме свойствата на някоя молекула. Например, пациенти с исхемична болест на сърцето приемаха лекарство за болестта си, а се оказа, че се вкаменяват “под екватора”. Откритият страничен ефект на лекарството се комерсиализира. По този начин една фирма направи много пари с това лекарство, което се предписваше обаче за еректилна дисфункция.
В момента се работи по съвсем различен начин. Намирането на новото безинтерфероново лечение на хепатит С се базира на научните доказателства. Ние знаем какво представлява вирусът на хепатит С, познаваме целия му геном, всичките му гени и белтъците, които те кодират. Тези десет белтъка потенциално са мишени, които могат да се атакуват с подходящия медикамент. Но не всички мишени са достатъчно добри, за да бъде “стреляно” по тях. Днес разработването на нови лекарства наистина е изкуство, защото лекарствените молекули се скрояват по мишената. За това е мечтал Паул Ерлих – бащата на имунологията, микробиологията и фармакологията.

– Какво обикновено хората не знаят за хепатит С?
– Вирусният хепатит С е болест, която води потенциално до фатален край, защото уврежда черния дроб, чиято нарушена функция води до смърт. Черният дроб чрез своите ензими е нещо като завод за разделно събиране на боклук и завод за обработване на боклук. Това са ензими, които разпознават ксенобиотиците – чужди на нашето тяло вещества, които са потенциално токсични. Когато черният дроб е увреден, рано или късно настъпва невъзможност да се справя с токсичните вещества в организма. Неприятното е, че при увреждането на черния дроб симптоматиката остава скрита чак до настъпването на най-тежките усложнения – цироза и рак.

При цироза в черния дроб

прорастват съединително-тъканни повлекла, които унищожават нормалната циркулация на кръв, лимфа и жлъчка. Симптомите са нехарактерни – умора, сърбеж, пожълтяване на кожата, гадене, болка в дясното подребрие.

Освен от вирусните хепатити черният дроб нарушава функцията си и от странични ефекти на лекарства. Болните много ги е страх от тези странични ефекти на статини и бетаблокери. Но същите хора варят и пият ракия в огромни количества, въпреки че алкохолът уврежда черния дроб още по-успешно. Не може да пренебрегваме предизвиканите от лекарства увреди. Страшно много лекарства биха могли да увредят черния дроб, а също алкохолна и неалкохолна чернодробна болест, която също може да прогресира до цироза.

– Може ли да се направи универсално средство за лечение на чернодробните заболявания?
– Категорично не. Дори само вирусът на хепатит С е достатъчно хетерогенен, че да не можем да лекуваме всичките му варианти. Хепатитът по определение е възпаление на черния дроб. Но то може да има различен произход – може да е инфекциозно, включително от хепатитни вируси, може да е свързано с интоксикация. Има различни хепатитни вируси, но всички предизвикват хепатит. За вирусния хепатит А има ваксина. Обикновено протича остро. Хепатит В също е остър, самоограничаващ се. При него се наблюдават епидемиологични взривове. Хепатит В хронифицира сравнително рядко. Проблемът е, че вирусът на хепатит В се инкорпорира в човешкия геном подобно на ХИВ. Ето защо в хроничната фаза на хепатит В не можем да постигнем ирадикация на вируса, защото той вече си е намерил убежище в нашата ДНК. Но за него има ваксина и може да се прави профилактика.

Вирусът на хепатит С хронифицира при огромна част от инфектираните. Но хубавото е, че вирусът не влиза в ядрото на клетката и може да се постигне ирадикацията му (изчистване) чрез медикаменти. Няма ваксина, защото вирусът е суперподатлив на мутации.

– Какъв обикновено е пътят на предаване на хепатит С в България?

– Не може да бъде орален.

Заразяването става по кръвен път

Обикновено у нас с хепатит С са заразени хора, на които им е правено кръвопреливане или са били на хемодиализа преди 1999 г. Чак след тази година започва да се изследва кръвта за наличие на вируса на хепатит С. Заразяване може да стане при банални манипулации като татуировки, козметични и стоматологични интервенции. Заразяване при битови контакти няма как да се случи.

– Какво прави инфекцията с хепатит С социално-значима?

– При около 80% от заразените инфекцията хронифицира. При сериозен процент тя прогресира до цироза, която има тежки усложнения. Едно от тях са вариците на хранопровода – разширяват се вените в долната част на хронопровода и когато руптурират, се получава жесток кръвоизлив. При 4% от пациентите годишно се развива хепатоцелуларен карцином. Това е злокачествен тумор с 5-годишна преживяемост на под 5% от заболелите.

30 – 40% от случаите с чернодробна цироза и 25% от хората с рак на черния дроб са свързани с хепатит С. В света има над 600 000 нови случая на чернодробен рак, от които 83% са хепатоцелуларен карцином.

Около 200 милиона са хората, заразени с вируса на хепатит С. Около 75% са недиагностицирани и нямат абсолютно никаква идея, че са носители на този вирус. Най-засегнати са хората между 30 и 60 години, т.е. активно работещите. В целия свят над 3-4 милиона души годишно се инфектират. Над 300 000 души умират годишно от хроничен хепатит С. Страшно е, че две трети от болните не знаят, че са инфектирани и че едва 2% от инфектираните се лекуват.

– Каква е статистиката за България?

– Диагностицирането на хепатит С е два пъти по-рядко от средното за Европа. Честотата е 1,5%, което означава, че са инфектирани 150 000 души, колкото е населението на сравнително голям български град. 20% от тези хора прогресират до цироза и 4-5% развиват хепатоцелурарен карцином. Имаме висока смъртност. Едва 0,3% от тази гигантска за нашата малка страна популация получава терапия. Останалите потенциално са разпространители на това заболяване, а и не се лекуват и в един момент стигат до тежките усложнения.

Новото лечение е революционно, защото човек е намерил гениално къде да удари вируса, за да го убие. При това само за 3 месеца. За сравнение при белодробна туберкулоза конвенционалната терапия е 6 месеца, като се започва с комбинация от 4 лекарства. А при новата терапия на хепатит С се използва комбинация от три лекарства, така наречената 3D молекула, която се приема орално веднъж на ден в продължение на три месеца и се постига почти 100% трайна ирадикация на вируса. В днешно време това е единствената вирусна инфекция, която подлежи на радикално лечение.

Мара КАЛЧЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/45163

Добавете коментар