Повечето болници още със старта на тази година вече са назад – коя с 1 милион лева, коя с три, а има и с повече. Това е отчетената и извършена от тях, но неразплатена от здравната каса болнична дейност за 2015 г., отбелязва „24 часа“ в своя публикация днес. Тя е известна като „надлимитна“, макар че такова нормативно понятие за 2015 г. няма. Заличи го министерското постановление 57 от март 2015 г., с което държавата освободи касата от задължението да плаща всяка отчетена извършена дейност от болниците, за която не са установени нарушения, припомня вестникът.
Общата сума за годината е 53 млн. лв., а 307 болници имат да вземат по данни на „24 часа“. Очаква се сумата да закръгли 60 млн. лв., като се вземат предвид и първите месеци на 2016 г., когато все още се работи по старите правила. Сред тези болници са много частни и всички големи многопрофилни, които не връщат тежки случаи и приемат по спешност. Всеки директор по някакъв начин опитва да реши този проблем, без да дава гласност, научи „24 часа“. Повечето са получили категоричен отказ за разрешаване на казуса от страна на институциите – здравната каса в лицето на оперативното ръководство и надзорния съвет и здравното министерство. Не се и надяват на възстановяване на сумите за реално извършената работа.
„Университетските болници имаме и социални функции. Така е решила държавата, такива правила е направила и ние сме длъжни да ги спазваме. Самото постановление е атакувано в съда, но засега няма развитие“, коментира пред изданието проф. Валентин Игнатов, председател на Асоциацията на университетските болници в България и директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.
Големи болници с национално значение, сред които и университетски, имат неплатена надлимитна дейност. Сред тях са ВМА, УМБАЛ „Св. Анна“ – София, УМБАЛ „Александровска“, МБАЛ „Токуда“, УМБАЛ „Софиямед“, както и други частни болници. Всички извършват и спешен прием и според някои той е в основата на формираната надлимитна дейност – спешността не може да се лимитира, трудно е да се пренасочва към друго лечебно заведение, защото тогава болницата поема риска от фатални промени в състоянието на пациента, комуто е отказала помощ, коментира вестникът.
Материалът отбелязва още, че работещите и развиващите се болници са ощетени, тъй като новите дейности на много от тях не са взети предвид при формирането на индивидуалните бюджети, и констатира, че методиката за плащане на болничната дейност не е адекватна спрямо специфичната дейност на спешните приемни отделения, каквито всички големи болници имат.
Здравноосигурителните плащания за болнична помощ през 2014 г. са малко над 1444 914 586 лв., а за 2015 г. -1 367 174 022 лв. Разликата е 77 740 564 лв. – с толкова е намаляла дейността за 1 г. вследствие на бюджетните лимити, отбелязва още публикацията.
Иначе казано, икономия от болнична дейност, разпределена за други пера. Докато плащанията за болниците намаляват, за лекарства се увеличават, става ясно от разходите на здравната каса. През 2014 г. за лекарства за домашно лечение са отделени 644 млн. лв. Общият разход за лекарства и медицински изделия за миналата година е малко над 1 млрд. лв., приблизително колкото е и болничният бюджет.
Сдруженията на частните болници, както и Центърът за защита правата в здравеопазването, атакуват в съда методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ и лимитите. Те смятат, че щом не стига бюджетът на здравната каса, задължението трябва да се поеме от държавата, припомня още „24 часа“.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/zdravnata-kasa-plati-53-mln-307-bolnitsi-58377