Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, май 24, 2022
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Проф. Станка Маркова: Дефицитът на медицински сестри е пагубен за държавата
  • Последвайте ни:!

Проф. Станка Маркова: Дефицитът на медицински сестри е пагубен за държавата 

Проф. Станка Маркова: Дефицитът на медицински сестри е пагубен за държаватаОт 56 000 медицинските сестри у нас се стопиха на 23 500, а средната им възраст е над 50 г. Заплащането им – повече от мизерно, 450-500 лв. месечна заплата.

Не може медицинските сестри да учат 4 г. и след като постъпят на работа да получават заплата, която е с 20 лв. повече от тази на санитарката, която е без образование и често е наета от Бюрото по труда. Има нередки случаи и когато санитарки получават повече пари от медицинските сестри.

Ще дам следния пример: старши рехабилитатор на голяма болница се подписва под по-малко пари, отколкото чистачката. Да, чистачката е трудоустроена и не й удържат данъци. Но не е ли абсурдно рехабилитаторката, която е с магистърска степен по управление на здравни грижи, освен образованията по рехабилитация и кинезитерапия, да е наказвана по този начин?

Една от причините са безкрайните реформи, които за нашето съсловие се изразяваха в периодични съкращения. През 2015 г. 745 медицински сестри са напуснали България, предпочитайки да се трудят в чужбина. Тази цифра е в този порядък всяка година.

Но обърнете внимание, че ако от 56 000 сестри напуснат около 700 процентът е нисък, но когато от 23 000 напуснат 700, това вече е наистина тревожно. От началото на 2016 г. са напуснали 343 сестри, но те обикновено си подготвят документите през летния период и през есента цифрата ще е значително нагоре.

Една от привлекателните за тях страни за работа е Великобритания, но и там, както и тук, заплащането зависи в какво звено ще ги наемат. Ето, последния пример у нас е предложението на проф. Генчо Начев сестрите в операционни и интензивни грижи да започват с 1500 лв. заплата в болницата „Света Екатерина”.

Той е принуден на тази крачка, защото и ние от 10 г. говорим, че ако ситуацията продължава да е като сегашната, ще се стигне или до закриване на болници, или те сами ще фалират, поради липса на квалифицирани сестри.

Прогнозирам, че примерът на болницата „Света Екатерина” ще бъде последван и от други здравни заведения. Знае се, че една трета от грижата за болния е на сестрите. Може да има перфектна операция, но когато няма съответстващата постоперативна грижа, се провалят всички други плюсове.

Преди имаше задължителен стандарт към един лекар да се прикрепят две сестри. Премахнаха този критерии, както и включването на сестрите в комисиите по акредитация. И тази дейност се неглижира. Впоследствие клиниките решиха, че колкото по-малко сестри имат на щат, толкова по-добре, защото парите ще се разпределят на по-малко хора. Но се стигна до абсурда да не може да се работи въобще с подобен орязан щат.

Тази диспропорция породи и своеобразна вътрешна миграция. Например, закъсва болницата Х за сестри, обявява високи заплати и от болницата Y започват да се изнасят всички сестри от операционните и интензивни отделения към по-високия стандарт.

Мине се не мине време и в привлекателната със заплащането си болница парите започват да се намаляват или слагат такъв график на сестрите, че те не смогват от преумора да се справят. И тогава следващата болница с недостиг и високи заплати започва да попълва липсите си – тогава сестрите масово се пренасочват натам.

Във Великобритания, например, заплащането също варира, но на нива в пъти над заплатите на тукашните сестри. Една операционна сестра в тази страна може да получава от 3500 до 4000 паунда. А най-ниската заплата за бранша в островната държава не е по-малко от 1200 паунда и обикновено се дава на сестрите в домовете за възрастни хора.

Вярно, там стандартът е друг, по-скъпо е, но условията са изключително привлекателни. Вече не набират във Великобритания само сестри с опит, вземат ги даже без език, без приличен стаж, защото „гладът” за медицински сестри в целия свят е огромен. Ако ние, от Източна Европа, а и от Далечния Изток и Азия, захранваме с медицински сестри западните европейски страни, то те от своя страна пък захранват с тези кадри САЩ.

На САЩ са им необходими 13 млн. медицински сестри, са изчислили експерти. Затова казвам, че 21 век ще бъде век на здравните грижи, а не толкова на медицината. Защо? Защото населението застарява в целия развит свят. Хората живеят много по-дълго, но парадоксално медицината „произвежда” болни и инвалиди.

Има обяснение – преди години голяма група случаи за медицината бяха обречени, сега, обаче, новите знания и технологии спасяват тези болни. Но голяма част от тях минават в графата инвалиди или хронично болни и изискват много грижи. Също така при увеличаване продължителността на живота, съпътстващо се появяват и характерните за възрастта тежки болести, които изискват допълнителни умения и помощи.

Медицината наистина се развива устремно и много скоро ще бъде възможно лекар от Лондон да оперира дистанционно чрез модерните комуникации болен от Бомбай, например. Но няма такава машина, която да гледа болния след операцията, затова трябват сестрите.

На фона на тези тенденции съм абсолютно сигурна, че в нашите поликлиники и болници, щат не щат, ще увеличат мизерното заплащане на медицинските сестри. Защото се касае не само за живота на пациентите, но и за оцеляването на самата болница. Близък, но съвсем друг проблем тук е напускането на системата от самите лекари.

Винаги казвам, че докато не се промени отношението към нашето съсловие, като към равностоен член на медицинския екип, със своите компетенции, пак няма да спре потока на емиграция, дори да им дадат високи заплати. Защото нашите кадри в чужбина са много уважавани.

Може би, няма да повярвате, но съм имала случай, в който директор от Окръжна болница ми каза: аз имам 50 лекари и 30 парцала, имайки предвид медицинските сестри. Да не говорим за злоупотребата с образа им на „леки жени”, който се оказа доста жилав в представите на хората… Поправям такива шегобийци с репликата: престанете да ги подлагате на подигравки, та те вече са над 50-годишни!

Имаме и нов проблем – медицински сестри на пенсионна възраст, а и не само те, на много места работят извън закона. Нашата браншова организация се третира от някои служители почти като разузнавателна централа, защото ни засипват със сигнали за такива нарушения, които ние трябва да установим.

У нас проблем е и кариерното развитие на медицинските сестри. Във Великобритания те растат в професията на 8 нива, според професионалната им квалификация, от което зависи и заплатата им. Да не говорим, че тяхната опитност е в пряка връзка с непрекъснатото им усъвършенстване в новите технологии на медицината, учене – цял живот.

В България, слава Богу, се разкриха училища за сестри и акушерки във всички градове, в които по-рано бяха закрити колежите – най-голямата допусната грешка за съсловието. Но… младите отново заминават. Излиза, че ние подготвяме кадри за чужди системи за здравеопазване – предимно за Европа. Макар че напоследък огромна привлекателност за сестрите имат и страни като Катар, където им предлагат 4000 долара месечна заплата.

Дори вече няма значение квалификацията й – важно е да има диплома, а те там на място ще я доподготвят, ще й помогнат да научи и езика. Ще го кажа направо – липсата на критична бройка медицински сестри в България вече засяга националната сигурност.

Виждате в какъв свят живеем – природни катаклизми, заплаха от тероризъм, близки военни конфликти. Кой ще помага, ако се случи нещо – винаги нашите хора са на първите огневи линии, за да достигнат пострадалите живи до болницата…

Голяма драма е и липсата на извънболнична помощ от страна на медицинските сестри по домовете, с изключение на платените грижи, ако си позволите този лукс. В цял свят броят на сестрите се определя от броя на населението в една страна, а не от броя на лекарите, както е у нас.

Ако искаме да преодолеем демографската катастрофа, да имаме здрави и пълноценни граждани, деца и възрастни, за които възрастта не е порок, са ни необходими спешни решения и държавна политика. Да, дават се пари по проекти, но когато те приключат, спира финансирането, свършват и достигнатите позитивни ефекти. Тенденцията ще се обърне, обаче, когато започнат да стават белите и се отиде към нежелани от никого съдебни дела…

Проф. д-р Станка Маркова, почетен председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Източник:http://medicalnews.bg/2016/06/09/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8/

Добавете коментар