Имуноонкологията е направление с много голямо бъдеще в лечението на туморите, България не трябва да изостава от тази световна тенденция, подчерта проф. Елисавета Наумова
У нас липсва механизъм за обезпечаване на съпътстващата диагностика, все още високоспецилизираните изследвания не са добре разпознавани като дейност в клиничните пътеки, а подценяването на биомаркерите като най-значима основа за назначаването на адекватна терапия има единствено негативни последици – както за пациентите, така и за финансите на здравеопазването.
Този извод прозвуча по време на проведената в столицата научна конференция „Персонализиран подход в диагностиката и лечението на рака на белия дроб и меланома“.
Единственият важен биомаркер, за чието изследване здравната каса у нас заплаща е HER 2 при рак на млечната жлеза, факт е обаче, че съвременната медицина разчита на изследването на още много други показатели от този вид, за да постигне ранна и сигурна диагноза на сериозни и значими заболявания, каквито са например рака на белия дроб и злокачествения меланом, посочиха експерти.
В конкретика те отбелязаха, че светът отдавна е утвърдил например изследването на EGFR- и ALK мутационния статус като неделим компонент от онкологичната диагностика, но у нас тази практика все още е ограничена и тестовете в голяма част от случаи се покриват от фармацевтични компании.
Аналогична е ситуацията и при други маркери – BRAF, KRAS и много други. С ограничено приложение е и изследването на циркулиращите туморни клетки (т.нар. течна биопсия), въпреки че то все повече се налага в диагностиката на солидните и хематологичните тумори.
Имунотерапията на рака е едно многообещаваща област, която се развива с изключително бързи темпове, ето защо страната ни трябва активно да работи за въвеждането на тези подходи, подчерта в лекцията си проф. Елисавета Наумова. Ако в момента имунотерапия се прилага при около 3% от случаите, то прогнозата е, че само след 10 години по този начин ще се лекуват 60% от онкологичните пациенти, цитира тя прогнозата на водещи специалисти в областта.
„Много важно е сега, когато вече сме направили все пак първите стъпки, усилията ни за въвеждането на персонализираната диагностика като неотменна част от персонализираната медицина да продължат.“, коментира специално за MedicalNews.bg д-р Жасмина Коева – Балабанова, председател на Българската асоциация за персонализирана медицина БАПЕМЕД.
По нейните думи от основаването си в началото на 2014 г. до днес организацията полага усилия да наложи един конструктивен модел на диалог и първите резултати вече са видими. До края на ноември ще бъде готова и публично представен проект за цялостна национална стратегия за развитие на персонализираната медицина, информира още д-р Жасмина Коева.
Също така през есента ще бъде проведено и първото училище по персонализирана медицина с фокус върху онкохаматологичните и автоимунните заболявания, допълни тя и подчерта, че основна група участници в него ще бъдат младите лекари.
Източник:http://medicalnews.bg/2016/05/31/%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5/