Българското здравеопазване „кара” „Мерцедес” с пари за „Трабант”
Независимо от всичко българското здравеопазване е добре организирано, смята един от най-добрите коремни хирурзи в България, проф. Тома Пожарлиев – специалист с почти 50-годишен стаж в тази област. Освен хирургия има специалност онкология и спешна медицина. Към момента практикува в отделението по обща и ендоскопска хирургия в болница „Доверие”, а повече от 20 години е ръководил Клиниката по хирургия в Университетска болница „Св. Анна”. Проф. Пожарлиев извършва първата в България и на Балканския полуостров лапароскопска холицистектомия през далечната 1993 г. Има голям опит в диагностиката и оперативното лечение при злокачествени заболявания на стомаха и дебелото черво. Извършил е над 10 хиляди ендоскопски операции за жлъчно-каменна болест, хернии, заболявания на матката и яйчниците, както и при спешни състояния. Член е на Българското хирургично дружество и на Европейското дружество на хирурзите, както и на Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози. Проф. Пожарлиев е основател и председател на секцията по миниинвазивна хирургия на Българското хирургично дружество и не на последно място – почетен член на лапароскопските дружества на Сърбия и Македония. Има над 180 публикации в сферата на спешната, коремната, онкологичната и лапароскопската хирургия.
Предлагаме ви интервю специално за в. „Доктор” с проф. Пожарлиев, в което коментираме българското здравеопазване като цяло, достъпа на пациентите до висококвалифицирана медицинска помощ, отговорността на българина към собственото му здраве.
– Проф. Пожарлиев, вие сте един от малкото специалисти, да не кажа единственият, който заявява, че българското здравеопазване въобще не е толкова лошо, колкото го описват. Коментирайте и за нашите читатели това ваше виждане.
– Българското здравеопазване не е лошо първо, защото разполагаме с много добри специалисти. И второ – голяма част от болничните заведения разполагат с модерно оборудване. Непрекъснато се говори колко много болници има в България. И какво като има много болници?
Това няма кой знае какво значение. Ако се намали броят на болниците, за останалите ще се увеличат пациентите. По-важното е да не се лъже, да се игнорират онези болници, в които се лъже, грубо казано. Т.е. трябва да има строг контрол в тази насока – относно поставянето на диагнозите и дали се лекуват правилно болните. В смисъл, да не се допуска прием на болни, които не се нуждаят от болнично лечение или някакви фалшиви диагнози само и само да се точи Касата. Това е пролемът за много от болниците.
– Т.е. липсата на контрол е основният проблем – така ли?
– Да, липсата на контрол. Или ако се оказва контрол, наказанията да бъдат много сериозни – с отнемане на право, с големи санкции и т.н.
– Какви са последствията от липсата на такъв контрол?
– Най-вероятно по-големият брой хоспитализации. Но за това си има обяснение. Защото т.нар. клинични пътеки са безкрайно недооценени. Аз ще ви дам само един пример: за рак на стомаха и рак на дебелото черво Здравната каса в България заплаща 2500 лв. за всичко – за диагностика, за операция, за лечение в реанимация. Можете ли да си представите каква смешна сума е това! При условие че такива пациенти лежат обикновено 13-14 дни в болницата. Само за сравнение, в развитите европейски държави цената за такава операция е минимум 12 хиляди евро. Сами можете да направите сметката.
– Разбирам, но защо не се променят критериите за оценяване на една сложна операция?
– И аз не знам защо. Факт е, че когато изкараш на пазара един продукт, не можеш да си позволиш да го продаваш на цена под неговата себестойност. Не може да си вложил материали за 100 лв. в този продукт и да го продаваш за 50 лв. Заради това неадекватно заплащане на медицинските дейности се обезкръвяват болниците. Не може с такива цени да се извършват сериозни оперативни интервенции. А общо за здравеопазването ни аз обичам да казвам, че то кара „Мерцедес” с пари за „Трабант”.
Независимо от тези условия, от смешните цени за сериозни оперативни интервенции, здравеопазването е добре организирано. Българските пациенти могат да се обадят на джипито и да получат час за преглед в рамките на ден-два, дори и веднага. Това не може да се случи никъде другаде – нито в цяла Европа, нито в Америка. Там се чака поне седмица за час при джипито, а що се отнася до консултация със спецалист – тогава вече се чака с месеци.
Дори и да си плати човек,
пак се чака дълго време. Докато у нас всеки може да отиде и при кардиолог, и при хирург, и при всякакви други специалисти. Особено ако не чака за направление, а има възможност да си плати за частна консултация.
– Т.е. българският пациент има достъп до висококвалифицирана помощ?
– Има, да. Както споменах, ако в другите европейски държави се чака месеци за преглед, тук е най-много седмица. Освен това повечето болници в България разполагат с всичката съвременна апаратура, която я има по света. Това, което го има в Америка или във Франция, го има и в България. Разбира се, че не навсякъде разполагат с най-съвременната апаратура, но като цяло нещата стоят така. Та ние въведохме лапароскопската хирургия преди 24-25 години – тогава, когато започна практиката и в останалия свят. Т.е. с промените след 1989 г. модерната апаратура, всичките тези консумативи и нови лекарства пристигнаха и в България. И те могат да бъдат използвани.
– А има ли достатъчно висококвалифицирани специалисти навсякъде, които умеят да използват тази съвременна апаратура?
– Има, разбира се. Казах го още в началото, но ако няма средства, с които да се купи модерна апаратура, лекарите не могат да се квалифицират и изостават. Но, както се казва, има болници и болници, има доктори и доктори. Така е навсякъде, във всички сфери на живота. Не всеки може да бъде много добър или най-добър.
– Младите лекари, особено в регионалните болници, имат ли желание, стремеж и възможност да се квалифицират?
– Относно регионалните болници мога да кажа следното: нещата стоят така, че в повечето от тях не могат да специализират млади колеги. А би трябвало да могат. В една районна болница, да кажем в Пирдоп или Своге, където има достатъчно квалифициран хирург, винаги трябва да се даде възможност да отиде млад лекар, който сега започва своята практика в тази област. И там да бъде назначен за специализант. А не само в големите болници като „Александровска”, като „Пирогов” и другите, където се назначават много на брой специализанти. Те обаче не могат да се допрат до работата – нека така да го кажа. Като не могат да се допрат, няма как да се научат.
– Проф. Пожарлиев, случвало ли се е при вас да постъпват пациенти с неправилна диагноза или късно поставена, което пречи на адекватното лечение? И каква е причината да става така?
– Случва се, понякога докторите пропускат, друг път
пациентите неглижират състоянието си
Аз непрекъснато казвам и пиша по форуми и по списания: мъжете над 50-годишна възраст задължително трябва да си изследват туморните маркери на простатата. Само така могат да се хванат всички сериозни състояния. А повечето не го правят, идва при мен пациент на 70 години, питам го дали се е изследвал, той казва – не. Не знам защо не го правят, а са интелигентни хора. Затова непрекъснато трябва да се повтаря и внушава: над 50 години един мъж трябва да се изследва за туморните маркери на простатата.
Задължително. Един път годишно трябва да се подлагат на ехография. Тя е безболезнен метод, не е вреден, много е бърз и не е скъп.
Само с профилактични прегледи нищо не става. В края на краищата хората и сами трябва да се грижат за себе си. Трябва да си мерят редовно кръвното налягане, да ходят при кардиолог и т.н.
Знаете ли какво въведоха японците: след навършване на 50 години на хората задължително се прави хидроколоноскопия. И ако има човекът някакви полипи или някакъв начален тумор в дебелото черво, да се хване и да се оперира навреме. Защото тогава е възможно да се проведе лечението.
– А ние хем не обичаме задължителните неща, хем после хленчим и изискваме от здравеопазването?
– Аз не поемам пациент, който идва при мен и не си е направил всички тези изследвания. Тогава много лесно се убеждават, че трябва да го направят. Непрекъснато казвам: човек може да бъде много болен, без да има никакви оплаквания. При нас идват хора например с тумори в дебелото черво и метастази в черния дроб, които нямат никакви оплаквания. И
диагнозата случайно се хваща
Както вече казах, причината е в това, че човекът няма никакви оплаквания. Когато вече започнат сериозните оплаквания, обикновено е много късно.
– Искам да ви попитам дали се е налагало да лекувате и такива, които са се доверили на т.нар. алтернативна медицина?
– Има такива случаи, но те са изключително малко или може би някои го скриват. Искам да изтъкна, че в хирургията почти никога не може да се говори за алтернатива. Ако някой тръгне да лекува хернията алтернативно, не може да я излекува, тя трябва да се оперира, няма алтернатива. Ако има рак на дебелото черво или на стомаха, каква алтернатива да търси? Хубаво е, че малко хора отказват операция, след като им кажем, че имат нужда от нея. Наистина изключително малко.
– Значи в крайна сметка ви се доверяват и се оперират, което е добре?
– В този смисъл искам да засегна друго едно заболяване – жлъчно-каменната болест. Неприятното е, когато гастроентеролозите казват на човек с камъни в жлъчката, че няма нужда да се оперира, защото нямал болки. Това е безкрайно грешно. Защото тези камъни няма как да излязат от жлъчния мехур сами. Ако тръгнат да излизат от жлъчните пътища, те ще ги запушат и ще стане още по-сериозно, операцяита ще е много по-тежка. Световният стандарт е такъв: когато става дума за
камъни в жлъчния мехур,
те трябва да се оперират още с поставянето на диагнозата. Съвсем малък процент могат да се лекуват по неоперативен начин. Защото тези камъни носят само усложнения. И няма нужда да се чакат болките, защото когато това стане, значи вече има усложнения.
– Да, но много хора се подвеждат.
– Това е проблемът – те се подвеждат, а гастроентеролозите им казват, че няма нужда. Аз сега оперирах човек, който от 15 години е с камъни в жлъчката. Гастроентерологът му казал, че няма нужда да се оперира. А той дойде в толкова тежко състояние – подбит жлъчен мехур, гной, пожълтял целият. Аз, който имам толкова голям опит, аз се измъчих с тази операция…
– Да не пропусна да ви попитам и за лапароскопската хирургия, разширява ли се нейното поле на действие?
– Да, разширява се нейното поле на действие, но понякога повече, отколкото трябва. И в това отношение специалистът трябва да е много мъдър, за да реши къде може и къде не може. Защото например при напреднали тумори е грешно да се оперира лапароскопски. Не можем да говорим за неинвазивна операция, ако става дума за голям тумор. Докторът трябва да отвори корема, за да извади този тумор, не може през малките отворчета.
В заключение на нашия разговор и като препоръка към всички проф. Пожарлиев подчерта, че хората трябва да повишат своята здравна култура, а не да си стоят у дома и да чакат някой да ги покани на преглед и консултация, да го повика за операция и т.н. „Хората сами трябва да избират докторите – каза той. – При мене са идвали пациенти, оперирани или неправилно лекувани, които дори не знаят кой ги е оперирал. Аз им казвам, че като си купуват печка или телевизор, разпитват, консултират се. Така трябва да се отнасят и към здравето си. Не може човек да подхожда към собственото си лечение без задълбочено проучване. Знаете, че на Запад докторите имат рейтинг. И когато хората по този начин си избират специалист, е съвсем друго. А за това е нужно да се информират.”
Топ 10 страни в света, където има най-добра медицина:
Човек и здравословно да живее, правилно да се храни и да спортува, рано или късно се налага да се обърне за медицинска помощ. Понякога се случва да избере медицинското обслужване на друга страна. Или заради по-високото ниво на медицината, или заради по-приемливата цена.
– На първо място е поставена Швеция. Освен добрата екология Швеция предоставя на своите граждани почти съвършено медицинско обслужване. Почти всички медицински услуги са безплатни и дори тези при стоматолога, но само за деца до 19 години.
– Следва Швейцария – красива страна със също толкова добра екология. Хората там живеят до 85 години и това, разбира се, е заслуга на медицината. Медицинските услуги обикновено се поемат от правителството, като частично и гражданите заплащат някаква част.
– Южна Корея заема трето място и се слави с една от най-добрите здравно-медицински системи в света.
– Хубавият климат и спокойният живот правят Астралия най-добрата страна за живеене. Но и тук огромна роля е изиграла медицината. По-голямата част от медицинските услуги се поемат от федералното правителство, а малка част – от частно медицинско застраховане. Но на „Бърза помощ” и на зъболекарите хората си заплащат самостоятелно.
– В Италия също живеят дълго – до 82 години. Медицината в Италия е обществено-частна. Лечението в болниците е съвсем безплатно за пациентите, както и „Бърза помощ”, дори за нелегално пребиваващите.
– В Испания много ценят професионализма на кадрите. Там разполагат също така и със суперсъвременно медицинско оборудване. Много хора от съседните страни посещават Испания, за да получат там медицинско обсужване. Самите жители на тази страна заплащат само лекарствата, а всички останали услуги се финансират от държавата.
– Пациентите на израелските болници много често са от чужбина, най-вече бившите съветски републики. Но за своите граждани там осигуряват фундаментално право за медицински услуги.
– В Япония предлагат на своите жители универсално медицинско застраховане. Японците, които имат работа, получават медицинска застраховка от работодателите. А безработните могат да разчитат на субсидия.
– В Сингапур имат както държавна, така и частна медицина. И едната, и другата осигуряват на своите жители добра грижа и лечение.
– И последно място в тази десетка е отредено на китайската провинция Хонконг – там хората живеят дълго и е регистрирана най-ниската смъртност сред новородените – благодарение на професионалните медицински услуги – както държавни, така и частни.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/44532