Мозъчният удар връхлита при покой, но след натоварване или стрес

Над половината инсулти са исхемични – свързани с недостиг на кръв. Те се дължат на стеснен или запушен кръвоносен съд, който храни част от мозъка. Възникват и чрез съдов спазъм. Исхемичният инсулт всъщност е инфаркт в мозъка – от запушения кръвоносен съд умира онази част от органа, която е била захранвана от него.

До нея се намира околонекротичната зона, наречена пенамбра, където клетките още не са загинали. Ако бързо се проведе лечение, в тази зона невроните може да оцелеят и човек се възстановява. Причината е, че тя все още е обратимо увредена и като тръгне кръвта, се възстановява и парализата изчезва.

Този тип инсулти са последица от атеросклероза – отлагане на плаки по кръвоносните съдове. Често са свързани с хипертония и обикновено покачването на кръвното е отключващият фактор на инсулта. Може да се случи, когато кръвното налягане е скочило до 200/100 живачен стълб например, но и при по-ниски стойности, когато двете “граници” са сближени.

Исхемичният инсулт е свързан с наднормените количества масти в кръвта. Мъжете са по-застрашени от жените, както е и при инфаркт. Доказано е, че мъжете между 35 и 57 г. със серумна концентрация на холестерола над 7 милимола на литър кръв имат 2 пъти по-голям риск от инсулт.

Има и други причини

По-често срещаният инсулт може да бъде причинен и от емболия – откъсване на тромб, който най-често се намира в сърцето. Въздушна емболия е възможна като усложнение при интервенции на сърцето, навлизане на въздух в плеврата или при работа на по-високо или по-ниско от нормалното атмосферно налягане.

Често след емболията се получава и тромбоза на артерии в мозъка. Това е характерно за по-млади хора, обикновено през деня или след физическо натоварване. Такъв инсулт настъпва остро, внезапно и без каквито и да било симптоми преди това. Смъртността при по-младите е по-висока.

Уж не се напрягах?

Обикновено исхемичният инсулт се случва нощем или през деня, когато човек си почива. Затова и хората се учудват как е настъпил, след като пострадалият “не е вършил нищо”. Преди удара обаче най-често е имало физическо усилие или стресово преживяване. Той е характерен за хора на средна и по-напреднала възраст.

Мозъчният удар протича внезапно, но обикновено е “подготвян” дълго чрез действието на факторите, които го причиняват. Симптомите зависят от това коя област на мозъка е поразена. Има и някои общи оплаквания, които винаги насочват към мозъчен удар. Те са:

Внезапна слабост на ръка и крак или само на един крайник, която може да стигне до парализа. Често се сковава само дясната или само лявата част на тялото. Напълно или частично може да се парализира и лицето.

Възможни са и т. нар. нощни инсулти – човек си ляга здрав и се събужда парализиран.

Сетивни нарушения – намалена чувствителност в крайник или по лицето.

Говорни нарушения – фъфлене, невъзможност за изговаряне на думи, неразбиране на чужда реч.

Понякога може да се появи световъртеж или двойно виждане – зависи в коя артерия се развива инсултът. Човек може да загуби ориентация, пребледнява, пулсът му е слаб.

За разлика от инфаркта липсват болки и изпотяване.