Проф. Цветалина Танкова: Всеки 13-и българин е с диабет

Проф. Цветалина Танкова

Проф. Цветалина ТанковаТова е страшно заболяване, засяга всички органи и тъкани в тялото

Проф. д-р Цветалина Танкова е началник на Клиниката по диабетология на Университетската болница по ендокринология към Медицинския университет в София. За постиженията в лечението на захарния диабет в България и проблема с овладяването на тази “епидемия” проф. Танкова говори на семинар в Пловдив на тема “Навременното лечение на диабета, профилактика и национална политика”.

– Проф. Танкова, защо Световният ден на здравето – 7 април, беше посветен на борбата със захарния диабет?

– Още преди 10 г. ООН призна диабета за първото неинфекциозно заболяване, което представлява световна заплаха. Статистиката за заболеваемостта говори за епидемия, даже за пандемия, защото засяга цял свят.

Данните от декември 2015 г. са 415 милиона души с диабет, а в момента са вече 422 милиона. Това прави 8,8% от възрастното население на света от 20 до 80 г. Половин милион българи са с диабет, като 200 000 от тях не знаят, че имат болестта. 100 000 души са в състояние на предиабет. Реално всеки 13-и българин е с диабет. Ако заболеваемостта продължи със същите темпове, се очаква в следващите 20 години да се удвои броят на страдащите от диабет.

Голям проблем е и гестационният диабет – всяка седма бременна има отклонение в нивото на кръвната захар, което крие риск и за плода, и за нея. Ако бременната има кръвна захар 5,5 сутрин на гладно, тя вече е с гестационен диабет и трябва да се лекува с инсулин. След раждането този диабет изчезва. Само при малка част от жените заболяването остава.

Това е страшно заболяване, защото засяга всеки орган, всяка тъкан в човешкия организъм. Парадонтозата е също усложнение на захарния диабет. Рискът човек да ослепее е 15 пъти по-висок при диабетиците. Рискът от бъбречно увреждане е огромен. Всеки втори на хемодиализа има захарен диабет. Рискът от гангрени и ампутации също е огромен. 60% от нашите пациенти реално умират от сърдечносъдови заболявания – инфаркти, инсулти и периферна съдова болест, която води до гангрени и ампутации. Не само че е страшно, но и ужасно заболяване.

Проблемът диабетно стъпало приковава много хора към инвалидните колички. Смъртността сред диабетиците е два пъти по-голяма в сравнение с останалите хора.

– Кой от двата типа диабет е по-опасен?
– Около 15% от пациентите са с диабет тип 1 и цял живот трябва да бъдат на заместителна терапия с инсулин. Но големият проблем на обществото е захарен диабет тип 2. Много пъти, когато питаме нашите пациенти имат ли в семейството близки с диабет, казват: “Нямам. Е, баща ми се разболя, ама от старчески диабет”. Старческият диабет е тип 2, който за съжаление се появява и при деца. Защото това генетично заболяване се провокира и от факторите на околната среда, от нездравословния начин на живот – нездравословна храна и липса на движение.

В продължение на милиони години човечеството е еволюирало до изправена стойка, а днес е

заседнало пред телевизорите и компютрите

Не е рядкост абсурдната гледка човек да си разхожда кучето от автомобила, като държи каишката на домашния си любимец от прозореца на колата. Затлъстяването и наднорменото тегло, които провокират диабет, са чести и при децата точно заради липсата на физическа активност и заради нездравословната храна.

– Защо диабетът се открива късно?
– Защото заболяването е коварно. Човек може да живее с диабет с години, без да разбере. До поставянето на диагнозата диабет тип 2 могат да минат 7 – 12 години на предиабетен период, в които човек няма никакви оплаквания. А ние сме свикнали да ходим на лекар само когато имаме оплаквания. Когато поставим диагнозата, половината от пациентите имат вече някакво усложнение – увреждане на кръвоносни съдове, на нерви, на очи. Откриването на диабета може да стане по повод на инфаркт, на инсулт, на гангрена, на бъбречен проблем, дори по повод на слепота.

– Кои хора са с повишен риск от диабет?

– Всеки, който има родител с диабет, който е с наднормено тегло, високо кръвно налягане, висок холестерол, който е преживял сърдечносъдово заболяване. Не е повод за радост, ако жена роди над 4-килограмово бебе, защото говори за риск от диабет. Стресът също е рисков фактор. В България има валидиран въпросник от осем въпроса. Ако човек събере над 10 точки, трябва задължително да си изследва кръвната захар.

От 2006 г. в клиниката, която ръководя, сме изследвали над 4000 души. Поканихме в тази програма хора, които имат поне един рисков фактор за диабет. Установихме, че от тези над 4000 души 17,5% се оказаха диабетици, а 25% със състояние предиабет, което е предшественик на заболяването.

– Достъпно ли е модерното лечение на диабет за българите?
– В България разполагаме с всички съвременни средства за лечение на захарен диабет. Достъпът до новите терапии, например до инкретин-базирана терапия, е по-добър дори в сравнение с някои водещи европейски страни. В последните 10 години рязко се увеличи броят на медикаментите за диабет. При тип 1

лекуваме само с инсулин,

но имаме всички възможни инсулини: човешки, със забавено действие, аналогови, инхалаторни, орални. Имаме на разположение в нашата клинична практика дори най-новия инсулинов аналог. Стремежът през годините е инсулинът да се доставя по-физиологично, така че инсулиновата крива на насищане да бъде като при здрав човек, да има по-малък риск от хипогликемии и от напълняване. Имаме и абсолютно всички инжектиращи устройства.

Въпреки това диабетът е трудноконтролируем. В България половината от хората с диабет не контролират добре болестта си. Международните препоръки са гликираният хемоглобин да е под 7%, при младите хора – под 6,5%. Ако гликираният хемоглобин се увеличи от 5,5% на 10%, десет пъти нараства рискът да се увредят очите, нервите и бъбреците. Продължителността на живота зависи изключително от нивото на гликемичен контрол. Ако намалим гликирания хемоглобин само с 1%, поне с една година ще удължим живота на пациента.

– Какво е значението на самоконтрола при овладяването на болестта?

– Пациентът получава скъпо лечение, за което не плаща. Но и той трябва да положи усилия, за да докаже, че заслужава това лечение. Лечението на диабета е хранителен режим, физическа активност и медикаменти. Има пациенти, които от 30 години са с диабет, а не знаят какъв хранителен режим да спазват или не знаят как да се грижат за краката си заради проблема диабетно стъпало. Пациентите допускат много грешки, защото вероятно не им е казано какво точно да правят: как да си прие¬мат лекарствата, какво да правят за профилактика на усложненията, какви грижи да полагат за себе си, колко често сами да си измерват кръвната захар. Задължително трябва да бъдат обучени. Например да им се обясни как да следят да не се появят язви по ходилата им. Всяка вечер да си оглеждат краката сами или да помолят за това някой близък. Възможно е

да имат нарушена чувствителност

и да не са усетили кога са се наранили от стъпване на пирон, кабърче, камъче в обувката. Трябва да си избират удобни, достатъчно широки обувки, а също да поддържат хигиена на краката. И когато видят и най-малкия проблем, да търсят помощ от лекар. Една язвичка може да бъде излекувана напълно, ако се започне веднага. Ако закъснее лечението, това може да коства крайника.

– Как да се дозира физическата активност при диабетиците?
– Физическата активност е много важна, защото подобрява действието на инсулина в организма. Не искаме от хората големи натоварвания. Всичко зависи от физическото им състояние. Плуване, бягане, изкачвания в планината са отлична активност за хората с диабет, но не всеки може да го прави. Алпинистът Боян Петров е изключителен пример за отличен контрол на болестта при голяма физическа активност. Всеки не може да е като него. Но ходене по половин час на ден е напълно постижимо за всеки пациент и при това ще му подобри състоянието.

– Какво е правилното хранене при диабет?

– Човекът с диабет може да яде всичко, но да знае кога, как и по колко. Поради това е важно пациентите да бъдат обучавани как да се хранят. Ако хапнат нещо сладко, хората на инсулинова терапия могат да си сложат повече инсулин и проблемът ще бъде решен. Пациентите с диабет тип 2 също могат да ядат всичко, но при тях проблемът е теглото. Затова се препоръчва да ядат по-нискокалорични, по-здравословни храни, да избягват готова, мазна храна и сладкиши. Трябва да консумират основно варива, зеленчуци, плодове. Отхвърлен е вече онзи режим на хранене без въглехидрати и с повече месо. Напротив, нужно е разумно, балансирано хранене, което е еднакво здравословно и за диабетика, и за всеки друг човек.

Източник:http://www.blitz.bg/article/44621

Leave a Reply