– Проф. Грудева, вие имате две специалности – онкология и хематология. Разкажете повече за новостите при лечението на онкохематологичните заболявания.
– Първата ми специалност е клинична хематология, след което – медицинска онкология. Над 30 години работя в сферата на злокачествените заболявания – онкохематологични и солидни тумори. Задълбочените биомедицински изследвания в тази област драматично промениха познанието ни за малигнените заболявания, включително на молекулярно-генетично ниво. Създадоха се предпоставки за откриването на нови таргетни медикаменти. Те могат да “атакуват” специфични рецептори на клетъчната мембрана, включително вътреклетъчно, както и важни за процеса на онкогенезата сигнални пътища.
Известно е, че за последните 5 години (2011-2015) американската агенция “Фууд енд дръг администрейшън” (FDA) е одобрила за клинично приложение 26 нови медикамента – представители на таргетната терапия и имунотерапията. Това е впечатляващ брой нови медикаменти, немалка част от които вече са реално в българската медицинска практика. Само през 2015 г. FDA е одобрила 9 нови медикамента и шест нови индикации на вече допуснати лекарства. Случващото се в последното десетилетие е впечатляващо доказателство за новите терапевтични възможности.
– На добро ниво ли се лекуват тези заболявания в България? Става ли по-добра диагностиката за сметка на по-ниска смъртност?
– По дух съм оптимист, но никога не съм предполагала, че в хематологичната си практика ще стана свидетел на това, което виждам през последните десет години. Класически пример за безспорен терапевтичен успех благодарение на таргетната терапия е хроничната миелоидна левкемия. При голяма част от тези пациенти, дори с молекулярно-генетични методи, липсват доказателства за болест. Кривите на преживяемост на това онкохематологично заболяване са почти съвместими с кривите на преживяемост на диабетиците. В тази група на хроничните миелопролиферативни процеси се включва и миелофиброзата – заболяване без особени терапевтични възможности доскоро. Вече разполагаме с нов таргетен медикамент и за тази нозологична единица, като очакваме да подобрим лечебните резултати. Значително подобрена преживяемост благодарение на таргетната терапия се наблюдава и при неходжкиновите лимфоми – фоликуларни, дифузни В-едроклетъчни, хронична лимфоцитна левкемия, миеломната болест. Това са реални клинични резултати. Най-важното е, че ние, българските онкохематолози и онколози, можем да използваме медикаментите на таргетната терапия при спазване на съответните терапевтични стандарти. Медикаментите се реимбурсират от НЗОК за здравноосигурените лица.
– Може да се каже, че онколозите и хематолозите са изчезващ вид специалисти в България. Каква трябва да бъде политиката за задържане на лекарите?
– Имам впечатления, че напоследък дефицитът при специалистите по клинична хематология постепенно се запълва. Това е резултат и на целенасочената политика, която води Българското сдружение по клинична хематология за повишаване на интереса на младите колеги към тази специалност. Съществуват съответно дружества “Млад хематолог” и “Млад онколог”, в които членуват лекари, вече ориентирани към тези специалности. Дружествата имат собствен организационен и научен живот.
Нуждата от държавна кадрова политика (и не само в сферата на здравеопазването) е едната страна на въпроса. Професионалните гилдии по съответните специалности в медицината също трябва да работят за привличане на младите хора – за специализации и работа в страната. Когато казваме, че за всяка професия човек трябва да има сърце, може би това важи в най-голяма степен за медицинската професия. А от специалностите в медицината може би точно в онкологията, включително в онкохематологията, човек наистина трябва да е с голямо сърце – подготвен професионалист, почти психолог и перманентен оптимист. Финансовите въпроси, свързани със специализациите, също са важни, но не са определящи. Има други проблеми в професионалното ежедневие, които ни изчерпват – непрекъснатият стрес, на който сме подложени в работата; честата смяна на правилата и изискванията в клиничната дейност; отношението на обществото, включително на медиите към медицинската гилдия. Лекарят в една друга държава е наистина Човек с престиж, радващ се на заслужено уважение.
– Има ли бъдеще за медиците, ориентирани към наука у нас?
– Разбира се, че има бъдеще за тях, стига да искат да се занимават с наука. Аз съм лекар, който работи в Университетската болница “Св. Георги” в Пловдив. От самото начало на професионалното си развитие съм и преподавател в Медицинския университет в Пловдив. Връзката наука-медицина е възможна и осъществима, стига лекарите да искат да се занимават с наука. За мен при съществуващите условия в страната това е осъществимо в университетските комплекси – университет и болница, какъвто е примерът с Медицинския университет в Пловдив и Университетската болница “Св. Георги” в Пловдив. Много далновидно ръководството на университета създаде единствената в страната Катедра по клинична онкология. На база кадрите и структурите, които имат университет и болница, е осъществимо интердисциплинарно научно сътрудничество в различни сфери, включително на малигнените заболявания. То може да включва молекулярна генетика, имунология, модерни фармакологични лаборатории за лекарствен мониторинг и лекарствена резистентност, клинична патология и клиничната медицина с всички нейни възможности като хирургия, медицинска онкология, клинична хематология, лъчелечение и нуклеарна медицина. Актуалните промени в Закона за висшето образование изискват университетите да се развиват като научно-изследователски комплекси.
Тъй като интервюто се провежда в навечерието на най-големия християнски празник, поздравявам екипа на вестник “Труд” и вашите читатели с пожелание за светли великденски празници!
Нашият гост
Проф. д-р Жанет Грудева-Попова, дм, е заместник-директор по диагностично-лечебна дейност на УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив, където е и началник на Клиниката по медицинска онкология. Заместник-декан е по научно-изследователска дейност към Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив и ръководител на Катедрата по клинична онкология в МУ-Пловдив. Проф. Грудева работи в сферата на злокачествените заболявания над 30 години.
Откриват се все по-добри възможности за лечение
Източник:http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5462063
prekrasen specialist,prekrasen chovek!