Ракът „дреме” във всеки, но надежда има

Ракът „дреме” във всеки, но надежда има

Ракът „дреме” във всеки, но надежда имаВероятността да умреш от тумор е 3000 пъти по-висока от тази да загинеш в катастрофа

Това уверява д-р Олга Синьова, кандидат на медицинските науки, специалист по натурална медицина. Предлагаме ви откъси от нейна статия, публикувана в специално създаден от нея сайт.

„В наше време вероятността да умреш от рак е 3000 пъти по-висока от вероятността да умреш в катастрофа – казва д-р Синьова. – Затова около проблемите на рака се концентрират толкова много страхове и ужаси. Сега искам да развенчая тези страхове и да подаря надежда на тези, които се страхуват да не заболеят, и тези, които вече са болни. Много хора продължават да се заблуждават, че е абсолютно невъзможно човек да се пребори с тази наистина коварна болест. Особено тези, които имат наследствена предразположеност. А дали е толкова страшна тази „наследственост”? Ако ракът наистина се предава по наследство, то честотата му при осиновените деца ще е същата, както и при техните биологични родители. В Дания, където всеки човек разполага с генетична информация, учените проследили състоянието на здравето на биологичните родители на повече от 1000 осиновени новородени. Резултатите от това изследване, публикувани в медицинско списание в Европа, обърнаха нашите представи за ролята на наследствеността по отношение възникването на рака.

Оказало се, че гените на биологичните родители, умрели от рак до 50-годишна възраст, не влияят на риска от рак при дадените за осиновяване деца. И това не е всичко, оказало се също така, че смъртта от рак до 50-годишна възраст сред осиновителите (които няма как да са предали гените си на децата, а само определен начин на живот и хранене) увеличава риска от развитие на рак при осиновените от тях деца, забележете, цели 5 пъти! Не по-малко интересно изследване на близнаци е проведено в Швеция, знаете, че те имат абсолютно еднакви гени. И въпреки това нямат принципно значение за риска от развитие на рак. В крайна сметка повечето изследвания показват, че 

наследствеността е причина 

за не повече от 10-15% на случаите от рак”. 

Професорът от Калифорнийския университет Деан Орниш провежда експеримент с 93 мъже в начален стадий на рак на простатната жлеза, което изследване демонстрира как организмът сам се справя с болестта, като се спазва комплексна програма за рехабилитация: вегетарианска диета, прием на омега-3 мастни киселини (по един грам на ден), витамин Е и С, също така селен, 30-минутни разходки 6 пъти в седмицата. И, разбира се, практики за борба със стреса – йога, дихателна гимнастика, позитивно ментално въображение, релаксация, срещи в група за поддръжка.

„Ракът дреме във всеки от нас, просто докато защитните сили на организма не му позволят да „надигне глава”, казва д-р Синьова. – Установено е, че от 5 до 8 години са нужни, за да се превърне раковата клетка в опасен тумор.” 

Може ли нещо да се направи, за да се избегне това смъртоносно заболяване? Професорът от Монреалския университет, световен специалист по биология на рака, Ричард Беливю повече от 20 години си сътрудничел с фармацевтичнитекомпании. Но се случили обстоятелства, които накарали проф. Беливю да промени своето мнение за лечение на рака и той взел много опасното решение кардинално да промени научното направление в изучаване на рака. Защо опасно? Защото тези негови изследвания са изгубили досегашната мощна парична подкрепа и не били патентовани. Веднъж неговата лаборатория била преместена в ново помещение и всеки ден на път за работа професорът преминавал през отделение по онкология. Често го спирали 

родители на болни деца, 

за да го питат какво може да се направи, за да оцелее детето им. А още по-непоносими били случаите, когато го спирали с тези въпроси самите деца. Капката преляла, когато му позвънила в пълно отчаяние жената на близък негов приятел – Лени. Задавяйки се от сълзи, тя му съобщила шокиращата новина, че на Лени е поставена диагнозата рак на задстомашната жлеза. А лекаритепредупредили, че му остава няколко месеца живот. Две денонощия проф. Беливю интензивно изучавал световната научна база за лечение рак на задстомашната жлеза и стигнал до заключението, че само правилно подбраната храна може да удължи живота на приятеля му. Той дал на жената на Лени списък с хранителните продукти, които се борят с рака, както и метода на приготвянето им. „Подходите към лечението на рака са подобни на тези към захарния диабет. Само постоянните мерки могат да дадат резултат. Храната от списъка трябва да се употребява ежедневно, без изключение. 

Отклонението от този списък ще приближи неблагоприятният изход”, – дал наставленията си той… В крайна сметка приятелят му се пооправил, за първи път от 4 месеца се надигнал от постелята, започнал да се разхожда. Дори самият професор не повярвал на ушите си, тъй като ставало дума за една от най-агресивните форми на рак. Лени изкарал още 4,5 години, дълго време туморът оставал стабилен и дори намалил с една четвърт размерите си, а болният се върнал на работа. Която работа обаче изисквала много командировки. И след това… нервен срив”. 

Плод на научния труд на проф. Ричард Беливю е книгата му „Храната в борбата с рака”. 


Не се паникьосвайте от мрачните прогнози на лекарите

„Лекарите по алтернативна медицина с опит в лечението на рака уверяват, че всеки случай е уникален, – продължава специалистът по натурална медицина. – А това означава, че не следва да слушате мрачните прогнози на лекарите. В статистиката по отношение „оцеляване” не повярвал и професор от Харвард. Стефан Джей Гулд бил наричан „вторият Дарвин” за това, че доразвива теорията на еволюцията. На 40-годишна възраст в пика на научната си слава съдбата му изиграла лоша шега, открили му рядък тумор в коремната кухина (мезателиом). 

След операцията на въпрос какво още може да се направи за оцеляването му, лекуващият лекар честно признал, че съвременната научна литература не предлага нищо специално. Професорът не повярвал и след като излязъл от болницата, веднага се насочил към университетската библиотека. Само след час си дал сметка защо неговата лекуваща лекарка го убеждавала да не се задълбочава в подробности относно заболяването си, защото мезателиомът е нелечима болест със среден срок за оцеляване, в неговия случай – оставали му 8 месеца живот. Като жертва, попаднала в лапите на хищник, докторът се вцепенил само за 15 минути. Обаче навикът му да изучава живата природа постепенно възвърнал трезвия му ум. Опитът му в работата нееднократно е показвал, че в природата не съществуват фиксирани правила.

Стефан решил да не се предава без бой: още е млад, туморът бил открит в ранен стадий, не пушел и нямал други проблеми със здравето. В края на краищата, си казал професорът, науката не стои на едно място: постоянно се разработват нови лечебни методи. Те били достъпни за него, защо тогава да се паникьосва, време е да се настрои за позитивен резултат… Проф. Стефан Джей Гулд умрял след 20 години, но от друго заболяване. През това време направил фантастични открития и забележете, живял 30 пъти повече от предсказания му от онколозите срок за оцеляване. С други думи статистиката по отношение оцеляването на раковоболните не е в състояние да направи разлика между тези, които покорно приемат присъдата на медиците, и онези, които мобилизират всички свои природни сили за оцеляване”. 

Източник:http://www.blitz.bg/article/44610

Leave a Reply