Хипогликемията – бариера за добър контрол на диабета

Д-р Дениз Бакалов е специалист по ендокринология и болести на обмяната

От 2002 година работи в Клиника по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“, към която е и главен административен лекар от 2011 г. От 2008 г. е асистент към Катедра вътрешни болести на МУ-София. Член на Българското дружество по ендокринология, Европейска асоциация за изучаване на диабета и на Американска диабетна асоциация.

– Д-р Бакалов, с вас ще си говорим за хипогликемията. Какво представлява тя и защо трябва да обърнем внимание на темата, когато говорим за контрол на захарния диабет?
– Хипогликемията означава буквално ниска кръвна глюкоза. Това състояние настъпва, когато нивата на кръвната захар спаднат под 4 ммол/л, и понеже глюкозата е основен енергиен източник за организма, настъпва енергиен глад. Проявите на хипогликемия обикновено се развиват твърде бързо и много често се асоциират и със страхово изживяване от страна на пациентите. По същество хипогликемията е животозастрашаващо състояние и ако не се реагира адекватно, може да доведе до редица усложнения с неблагоприятен край. Голяма част от хората с диабет, които са преживели хипогликемии, не желаят това да се случи отново и затова практикуват т.нар. превантивно хранене, което води до лош контрол на диабета и тенденция за по-високи нива на кръвната глюкоза. Страхът от нови хипогликемии се явява една от основните пречки за постигане на добър контрол на диабета, особено при пациенти на инсулиново лечение. Приблизително 30% от по-младите пациенти с тип 1 захарен диабет са имали поне една хипогликемична кома през живота си, като годишно честотата на тежките хипогликемии е близо 10%. Смъртността вследствие на хипогликемична кома е около 3-4% от общата смъртност, свързана с диабета.

– Кое плаши повече хората, живеещи с диабет: високите или ниските стойности на кръвни захари?
– От разговорите с хората с диабет със сигурност мога да твърдя, че те се плашат повече от ниските нива на кръвната захар, защото усещанията и преживяванията са много по-изразени и бурни, отколкото при висока захар. Хипергликемията, или високата кръвна глюкоза, води до усещане на сухота в устата, жажда, консумация на вода и често уриниране, но настъпва бавно и постепенно особено при по-възрастните, и не е свързана със страхово изживяване. И двете крайни състояния са еднакво неблагоприятни за организма и затова човекът с диабет трябва да се стреми да поддържа препоръчаните нива на кръвната захар в определени граници. Във връзка с препоръките за лечение от последните години тези граници са индивидуализирани и зависят от възрастта на пациента, продължителността на диабета, придружаващите усложнения и заболявания, очакваната продължителност на живота и не на последно място мотивацията и желанието на пациента за придържане към лечението. Например при млади пациенти, без усложнения се препоръчват нива на кръвна захар сутрин на гладно 4-6 ммол/л и гликиран хемоглобин /HbA1c/ под 6,5%. За сравнение, при възрастен човек с диабет на 70 години с прекаран миокарден инфаркт прицелната стойност за гликиран хемоглобин около 7,5% и кръвна захар около 8 ммол/л. За постигането на тези цели основно значение има обучението на хората с диабет за хранителен режим, ежедневната двигателна активност и лекарствената терапия, и не на последно място използване на съвременни лекарства, при които има значително намален риск от хипогликемии.

– Какви могат да бъдат причините за настъпване на хипогликемия? Кога и защо се случва?
– Причините за настъпване на хипогликемии може да са много разнообразни, като най-чести са грешки в дозирането на инсулина и/или оралните антидиабетни средства, неправилна техника на инжектиране на инсулина, нарушение в режима на хранене и време на поставяне на инсулина, пропуски в храненията, водещи до недостатъчен въглехидратен прием. Допълнително придружаващи заболявания, предизвикали бъбречна недостатъчност, водят до забавяне на клирънса на антидиабетните медикаменти вследствие, на което направените дози се оказват относително високи и резултатът е хипогликемия. Алкохолът също може да е причина за хипогликемия, защото токсичните му ефекти върху черния дроб водят до потискане на постъпването на глюкозата от черния дроб в кръвта.

Парадоксално, но най-тежките и продължителни хипогликемии не са в резултат на инсулиново лечение, а в резултат на лечение със сулфанилурейни препарати при пациенти с увредена бъбречна и чернодробна функция. Физическата активност- спорт, танци, селскостопанска дейност, почистване на дома и др., води до повишено използване на глюкоза от мускулатурата и може да провокират хипогликемия. Нарушение във функцията на щитовидната жлеза и хипофизата също може да се изяви с хипогликемии. Необходимо е винаги много задълбочено да се изследват причините за хипогликемиите с цел да се противодейства и съответно да се избегнат бъдещи инциденти. Има случаи, в които хипогликемията може да остане неразпозната от пациента. В практиката използваме въпросници, които се попълват от пациента и които ни насочват дали трябва да търсим епизоди на хипогликемия. Затова нашите препоръки са, винаги, когато пациентите имат съмнения за хипогликемия, да измерват кръвната си захар и да се консултират с лекаря си!

– Как протича хипогликемията? Какво усеща пациентът при хипогликемия?
– В повечето случаи хипогликемията настъпва като “буря“ за пациента. При спадане на кръвната захар първоначално настъпва т.нар. адренергична фаза и човекът с диабет усеща сърцебиене, изпотяване, разтреперване, силен глад. Ако захарта продължи да пада се развива невроглюкопенична фаза със симптоми на световъртеж, намалена концентрация, отпадналост, главоболие, раздразнителност, замъглено зрение и ако не се вземат мерки, се стига до нарушение в съзнанието, може да възникнат гърчове и делирозно състояние. В крайната фаза болният изпада в кома поради енергиен глад на мозъчните структури. Не е задължително всички хора с диабет да изпитват всички описани симптоми последователно и това зависи от скоростта на спадане на нивата на кръвната захар и възможностите за адаптация на организма. При голяма давност на диабета и придружаващо усложнение диабетна невропатия със засягане на вегетативната нервна система може да е загубен усетът за хипогликемии, и настъпването на прекома и кома да се развие за няколко минути.

– Какво да правим при хипогликемия?
– За справяне с хипогликемии трябва да бъдат обучени всички пациенти със захарен диабет и по възможност и техните близки. Поради животозастрашаващия характер на хипогликемията трябва да се вземат незабавни мерки и да се действа много бързо. Обучаваме нашите пациенти при лека или средна по тежест хипогликемия НЕЗАБАВНО да приемат 15 грама захар, която се съдържа в:

– 1 супена лъжица захар, 3 пакетчета захар от 5 г или 5 пакетчета от 3 г.

– 2 чаени лъжици мед или конфитюр.

Шоколадът не е подходящ за овладяване на хипогликемията , защото съдържащите се в него мазнини забавят усвояването на захарта, съответно и повишаването на кръвната глюкоза. Ако 15 минути след приема на 15 грама захар признаците на хипогликемията не са изчезнали, трябва да се приеме още 15 грама захар. Ако в следващия 1 час след хипогликемията не предстои основно хранене е необходимо човекът с диабет да приеме допълнително въглехидрати- например – филия хляб, 1 ябълка, 1 банан и др. Съветваме нашите пациенти да информират освен роднините си и близки, приятели и колеги затова, че имат диабет и да носят карта на диабетика с кратка информация. В случай че има болен в безпомощно състояние в резултат на хипогликемия околните трябва да втрият мед от вътрешната страна на бузите, което осигурява повишаване на кръвната захар. Ако пациентът има глюкагон – трябва да се инжектира незабавно мускулно, като ефектът настъпва след около 10-15 минути. След възстановяване на съзнанието, пациентът трябва да получи въглехидратна храна. Във всички случаи на тежка хипогликемия със загуба на съзнание и липса на ефект от горните мероприятия е необходимо да се потърси спешна помощ на тел.112 и вливане венозно на 40-50 мл 20-40% глюкоза.

– Каква трябва да бъде промяната в поведението и начина на живот на хората с диабет за постигане на добър контрол на кръвната захар?
– Постигането на добър контрол на кръвната захар гарантира, че захарният диабет няма да доведе до увреждане на прицелни органи и няма да се развият микро- и макросъдовите усложнения на диабета. Диагностицирането на диабета при човек води до пълна промяна в начина му на живот, ако той иска да контролира заболяването си. В зависимост от типа на диабета препоръките имат някои особености, но по същество са близки. При захарен диабет тип 2 и затлъстяване препоръчваме задължително хранителен режим с намаляване на калорийния прием и включване на ежедневна /поне 30 минути/ физическа активност, което да доведе до намаляване на теглото. Придържането към правилното медикаментозното лечение и редовният самоконтрол на кръвните захари гарантира намаляване на риска от хипогликемии. При захарен диабет тип 1, при които лечението обичайно е в интензифициран инсулинов режим, препоръчваме самоконтрол на кръвната глюкоза, обучение за промяна на дозите, спазване на хранителен и дневен режим.
Д-р Бакалов приема в Клиниката по Ендокринология към УМБАЛ “Александровска” гр. София, тел: 02/9230346
и в МЦ “Слатина” всеки вторник – тел. 02/8700577 (консултации по НЗОК)

Източник:http://www.blitz.bg/article/44479