По 1000 българи месечно се включват в клинични проучвания, но страната все още е на опашката

Клинични изследвания
Клинични изследванияКлиничните изпитвания не са нещо ново за България, но и все още не са в мащабите на останалите страни в Европа.
Тук на година стратират около 190 нови проучвания, докато на Запад са по няколко хиляди. През 2013 г. у нас са проведени 1000 клинични тествания на нови лекарства, в Германия и Франция – по над 10 хиляди.

Това са част от данните, които бяха изведени от български специалисти и представители на инситуциите по време на семинар миналата седмица, организиран от Българската асоциация по клинични проучвания. „В България се извършват десет пъти по-малко клинични проучвания в сравнение с други европейски държави“, обобщи бившият директор на Изпълнителната агенция по лекарствата и настоящ консултант д-р Борислав Борисов.

Най-малко 15 години и инвестиция от 1 млрд. долара са необходими, за създаването на всяко ново лекарство, обясни Борисов. Клиничните изпитвания върху хора са последната стъпка от процеса. На този етап веществото е вече многократно проверено, но все пак съществуват рискове. „Болните, включени в клинично проучване, са под непрекъснат лекарски контрол и имат достъп до най-високо ниво на квалифицирана медицинска помощ. Рисковете са да няма ефект от иновативната терапия, резултатът да е по-нисък от очаквания, да има странични реакции, влошаване на съществуващо или съпътстващо заболяване“, поясни Борисов.

Около 1000 българи на месец дават съгласието си да се включат в тестването на нова фармацевтична молекула. За много хора това е шанс за достъп до иновативно лекарство дълго преди да се е появило на пазара. Числото обаче е малко на фона на десетки хиляди болни у нас от различни тежки заболявания, както и на фона на в пъти по-голямата изследователска дейност в други страни от Европа и света.

Страната ни е на опашката в ЕС по инвестиции в клинични проучвания, а и Европа като цяло отстъпва в лидерството си, отбеляза директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата доц. Асена Стоименова. Между 70 и 80 млрд. долара са инвестициите в клинични изпитвания на година, но безспорният лидер е САЩ, където се дават около половината. След това се нареждат страните от ЕС с близо 30 млрд. евро на година, но това са най-вече пет държави – Англия, Германия, Швейцария, Франция и Белгия.

В световен мащаб най-много нови лекарства се разпработват в областта на онкологията. Според наблюденята на д-р Борисов у нас това не е най-разгърната сфера, защото няма достатъчно експертни онколози, които да поемат проевждането на клинично проучване.

За изпитването на нови лекарства в България фармацевтичната индустрия инвестира около 150 млн. лева годишно, а приходите в бюджета от данъци по тази линия са около 12 млн. лева. Според заместник-минитъра на здравеопазването Бойко Пенков, който също беше лектор в семинара, се очаква ръст в областта на клиничните изпитвания у нас благодарение на Стратегията за развитие на клиничните изпитвания и неинтервенционални проучвания в България, приета през 2013 г.

Прогнозата е до 2018 г.инвестициите да се увеличат с 35 млн. лв. и да достигнат 190 млн. лв. на година.
Една от важните цели, включени в стратегическия документ, е и изграждането на електронна база данни за изпитванията на нови лекарства, допълни доц. Асена Стоименова. Идеята е всеки пациент да може да влезе на сайта на ИАЛ и да види къде, кога и при какви условия може да се включи в клинично проучване, а не да се надява на късмета да попадне на точния лекар, който да го препоръча, коментира тя.
Бойко Пенков обясни, че освен шанс за лечение, клиничните изпитвания са и от голяма полза за лечебните заведения, които ги провеждат. С инвестиция отвън те могат да подновяват апаратурата си, необходима за провеждането на експерименталното лечение, покриват се и заплати за екипа и обучението им, както и други разходи на болницата. Отделно от тези средства обаче фирмите предоставят безплатни лекарства и изследвания за пациентите, които са включени в проучванията.
Такъв пример е Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ), която по линия на възложени клинични проучвания е получила апаратура за около 20 хил. лева и през 2015 г. е участвал в 22 изпитвания, внесли общо 9.4 млн. лв. в бюджета на болницата за иновативни препарати и терапия на пациентите.
Източник:http://www.dnevnik.bg/zdrave/2016/03/14/2722621_po_1000_bulgari_mesechno_se_vkljuchvat_v_klinichni/

Leave a Reply