Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, юли 6, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Николай Габровски: Всеки трети европеец страда от заболяване или патологично състояние на мозъка
  • Последвайте ни:!

Проф. Николай Габровски: Всеки трети европеец страда от заболяване или патологично състояние на мозъка 

Проф. Николай Габровски: Всеки трети европеец страда от заболяване или патологично състояние на мозъка Всеки трети европеец страда от мозъчно заболяване или от патологично състояние, свързано с главния мозък. Един от най-честите симптоми при заболявания на мозъка е главоболието. Това съобщи в ефира на Дарик един от най-добрите неврохирурзи в България, който завежда Клиниката по неврохирургия в „Пирогов,” проф. Николай Габровски. Специалистът уточни, че патологично състояние на мозъка може да бъде дори и проблем като тежко хронично безсъние. Според неврохирурга обществото не е достатъчно информирано за болестите, свързани с мозъка. „Ако приемам за аналогия сърдечно-съдовата система, знаете, че дори да спрете човек на улицата, той ще може да каже няколко думи или за високо кръвно налягане, или за холестерола,” посочи медикът.

Изключително интересна е Вашата специалност, професоре. Тя е свързана с хирургичното лечение на заболяванията на централната нервна система, както и на периферната. В какво се състоеше разликата между двете?

Разликата е в това, че централната нервна система се състои от нашия мозък и от гръбначния ни мозък, казано на по-достъпен език. Периферната нервна система са всички нерви, които излизат от тези две структури. Фактически неврохирургията се занимава с хирургичното лечение на заболяванията, както на централната, така и на периферната нервна система. Разбира се, срещаме се и с други специалности, с които работим в колаборация. Например – с ортопедите, които много често третират нервите, които са в периферната нервна система. Така или иначе неврохирургията като специалност обхваща един много широк спектър както от заболявания, така и от райони. На практика ние трябва да имаме познания за всеки един район от тялото и за анатомията му.

Кои са заболяванията, свързани с мозъка, и в какво се изразява симптоматиката тук, след като е малко известен, но любопитен факт, че мозъкът всъщност не боли?

Така е, напълно прав сте, самият мозък не боли. По-скоро структурите, които са около него, придават сигналите за болка. Това ни позволява дори да правим операции при будни пациенти – т.нар. будни краниотомии, когато, например, трябва да се премахне туморен процес от зона, която е важна и активна. Понякога нямаме друг избор, освен да събудим болния по време на операция, за да сме сигурни, че не засягаме такава важна зона докато премахваме тумора. Това звучи малко като научна фантастика, но е факт, че се случва и имаме опит тук. Едно проучване, направено сред всички европейски държави, което засяга заболяванията и състоянията, свързани с нашата нервна система, установява, че малко над 30 % от европейците страдат от някакво заболяване или патологично състояние, свързано с мозъка. Разбира се тук се включва едно тежко главоболие, едно безсъние, което не може да бъде наречено точно заболяване, затова се казва патологично състояние. Но е факт, че една трета от хората имат подобни оплаквания. Фактически огромният проблем при тези заболявания е, че те са толкова многолики и разнообразни, че при тях не съществува универсално познание и разбиране. Ако приемам за аналогия, например, сърдечно-съдовата система, знаете, че дори да спрете човек на улицата, той ще може да каже няколко думи или за високо кръвно налягане, или за холестерол, което е чудесно, защото обществото е запознато. При мозъка обаче подобна подготовка и подобно запознаване е много по-трудно и всъщност това е един проблем, който води след себе си две предизвикателства. Едното е, че финансирането за проучвания и за изучаване на тези заболявания, отнесено към тяхната важност, е сравнително малко. Вторият проблем е, че в обществото отсъства отвореност към хора, които страдат от тези заболявания. Има една конотация на нещо страшно и неизлечимо, а в много случаи не е така. Затова трябва да се борим, ние като лекари и вие като медии, да се популяризират най-честите симптоми и най-честите проблеми.

В такъв случай, можем ли да говорим за някаква ранна симптоматика при заболяванията, свързани с мозъка, която да ни насочи към специалист по-рано, така че да има по-добри резултати от лечението?

Трудно е да се извлекат отделни симптоми. Един от най-честите е главоболието.

При аневризми ли?

Да, при аневризми то е необичайно силно. Но главоболието най-често говори, че има дразнене на вътречерепните структури. Разбира се, причините за това могат да бъдат множество. Най-разпространена е т.нар. мигрена, макар че това е по-скоро хронично главоболие. Но, безспорно един от най-алармиращите и чести симптоми при заболявания, свързани с главния мозък, е главоболието. Друг тежък симптом, който се появява при по-напреднали процеси, е гаденето. Повръщането обикновено се свързва със стомашни проблеми, но истината е, че може и да издава проблем, който е в нашата черепна кухина. И, разбира се, най-общо ще го кажа – някаква отпадна неврологична симптоматика, тоест – намалено движение в един или друг крайник, намалено движение в едната половина на лицето, затруднен говор, нарушено движение на очите или двойно виждане – всички те винаги трябва да предизвикат спешно търсене на компетентна лекарска помощ.

Тази неделя елитът на неврохирургията в Европа се събира в София, за да обучава млади специалисти. 30 водещи неврохирурзи от Европейската асоциация на неврохирургичните дружества идват в България. За първи път ли се случва това у нас?

Да, това се случва за първи път и аз съм особено щастлив, че успяхме да се преборим София да бъде домакин на това събитие. Всяка медицинска специалност има своето научно дружество – кардиологично, неврохирургично и т.н. Научните дружества са интелектуалната люлка на всяка една медицинска специалност – там, където се градят стандартите, там, където се обучават специалистите. Всички неврохирургични европейски дружества членуват в една структура – Европейската асоциация на неврохирургичните дружества. Членуването там дава възможност хората да се сравняват един с друг, да се борят за общи стандарти, да осигуряват по-добра грижа за своите пациенти. Тази организация провежда курсове, в които обучава млади неврохирурзи и фактически това е една среща между елита – водещите неврохирурзи – и младите неврохирурзи, които са бъдещето. Има нещо символично и бих казал дори красиво. Затова съм щастлив, че България е домакин. Основната тема, върху която ще се говори, са туморните заболявания на нервната система. Мисля, че и ние ще имаме какво да кажем. Ще бъдем във фокуса на европейската неврохирургия поне за няколко дни.

Момент освен за обучение, и за сверяване на часовниците?

Това е смисълът. Очевидно България много бързо успява да се справи с някои изоставания именно ползвайки добрия пример от Европа. Светът вече е малък, ставаме една напълно свързана общност. Можем винаги да търсим съвет, консултация и партньорство. Само преди няколко години не можеше да се мечтае за това.

Можем ли да кажем, че българската неврохирургия е на достойно ниво?

Можем. Помня какво беше едно време и какви усилия се изискваха от човек, който се опитва да излезе на Запад. Сега, младите неврохирурзи, които започват, вече имат възможност да се обучават във водещи клиники без абсолютно никакви затруднения. Ако преди години не можехме да имаме досег до литература и се чудехме как да си осигурим недостъпно скъпите учебници, в момента буквално в телефона на всеки един от нас има цяла библиотека и богатство от познания, което е напълно достъпно и свободно. Радвам се, че неврохирургията е част от този процес.

Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Категорично. Постоянно се коментира, че напускат лекари. Аз бих казал, че това е много ясен сертификат за качеството на българския лекар. В технологично отношение смятам, че се извърши много. Особено в последните години догонваме някои липси, които може да се каже, че ни пречеха. Наивно би било да кажем, че всичко е наред, но честно казано не знам страна в света, която може да каже, че е решила всички проблеми в здравеопазването. Напротив, това си е една постоянна борба с предизвикателства, с разходи, със социални и обществени ситуации. Надявам се, че пътят, по който сме поели, е правилен и, макар и труден, ще го извървим достойно. Като цяло съм убеден, че ние днес лекуваме много по-добре, отколко преди 10 години. Това мога да го кажа със сигурност. Сигурен съм, че тази тенденция ще се запази и занапред.

Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451221

Добавете коментар