Българското здравеопазване през 2015 г. заседна в плитчините на популизма и обещанията, на отявленото разминаване между намерения и реализирани действия, и бавно падаща мъгла от идеи.
Не мога да съм сигурен с какви точно нагласи медицинското съсловие в България изпраща годината, но имам наблюдение върху колегите, с които работя и общувам. Нито един от тях не смята, че му се е подобрило професионалното и личното битие. Нито пък има увереност, че в обозримото бъдеще, около година, това ще се случи. Напротив, точно обратното е – напрежението се покачва, с очевиден недостиг на медицински сестри и акушерки, застаряване на професията.
Най-лошото е, че няма основания да очакваме промяна.
Не отчитаме либерализация на системата, напротив, тя се бюрократизира. И не е трудно човек да предположи, с всички тези правила, които се въвеждат и изменят, наречени с гръмкото име здравна реформа, че всъщност, става дума за хартиена реформа. Очакваме по-голяма бюрократщина и административен хаос.
Лошата част на моята прогноза за 2016 г. е, че ще има по-големи стресове в системата. Добрата част е, че здравният министър д-р Петър Москов, когото можем да обвиняваме за всякакви неща, има един доста тънък нюх за избягване на проблемите и препятствията. Предполагам, че при първите негативни ефекти от пакета негови инициативи, той ще даде отбой и ще замисли нещо друго. Ако си спомняте, когато стартира темата за допълнителния пакет здравни услуги, той обещаваше, че в него ще бъдат включени толкова много заболявания, заради които парите ще бъдат пренасочени към най-важните от тях и ще намалим смъртността. В един момент от всички заболявания останаха само две дейности, изведени в основния пакет. И това бе логично, защото, ако той си беше удържал на думата, щеше наистина да стане голям катаклизъм и, може би, нямаше да бъде толкова обичан и сочен за пример.
Всъщност, няма какво толкова да се случи, защото при първите трудности и проблеми ще бъде даден заден ход – те ще се забравят и ще бъде измислено нещо друго, което да ни се обещае за неопределеното бъдеще.
Искрено се надявам да не потънем в лъжереформа, а да бъда сред онази част от мнозинството, което не е разбрало за какво става въпрос. Но за момента не виждам резултатите в здравеопазването. А повече от година за един министър на поста си е достатъчен период, за да се въведат някои промени. Засега позитивните действия в здравеопазването отсъстват.
––––––––––––––––––––––––-
Д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването /2010 г. – 2012 г./