Тъмната страна на лекарствената политика постави на дневен ред широко обсъждан проблем в публичното пространство – този за липсата на някои лекарства/да си спомним за прословутия “Ривотрил”,на чието търсене а и на други проблеми бе посветено и впечатляващото предаване в БТВ репортерите на Мария Ванкова/. Напоследък обаче съвсем обосновано се появяват и споделят опасенията, за предопределено изчезване от аптеките и на много повече лекарства.
Като не забравяме,че никой от тези от които зависи наличието на лекарства,не е задължен да ги осигури като обем и цени,да си изясним какво става !
Това,че към петте досегашни причини по които имаше липса на лекарства ,сега се добавят едновременно още три ,с източник Министерство на здравеопазването които увеличат липсата специално на лекарствата по лекарско предписание / с рецепти/ за т.н. домашно лечение.Едната-по идея изглеждаща добра,но с лоша реализация / пациентите да доплащат по-малко /; втората-по принципно добрата идея да се съобразим едновременно със стандарта си и членството си в ЕС / фармацевтичните фирми да предоставят отстъпки и от това НЗОК и МЗ да намалят разходите си / и третата – откровено прехвърляне на отговорност / НЗОК сама да определя лекарствата за кои заболявания ще заплаща и за кои-не /.
Ето общо вече осемте причини за липса на тези лекарства,които са два вида :
- Които се заплащат изцяло от пациента / приносителя на рецепта/
- Които се заплащат с публични средства/от НЗОК-напълно или отчасти или МЗ или както се казва-“включени в Позитивния списък”.
РЕЖИМ НА ДВАТА ВИДА ЛЕКАРСТВА:
- Едно лекарство за да бъде в аптеката,следва за него да има разрешение за употреба, разрешение за търговия на едро, разрешение за внос, разрешение за търговия на дребно,регистрация на цена и др. ,определящи съгласно тарифата на Министерския съвет около 15 000 лева разходи за първоначално присъствие и около 5 000 лева годишно подновяване.Има явна т.н. “ стопанска непоносимост” ,определени от такива разходи,относно лекарствени продукти с незначителни обеми и цени. И така,ако едно лекарство струва 20 лева и е за заболяване или състояние на 500 души, продажбата му тук ще бъде дейност на загуба.Това определяше и още определя пътуване в съседни страни.
- Цените на първия вид не са произволни ,а се определят като “пределни “, и заедно с тези от втория вид /“референтни”/, са в съответствие с най-ниската цена на същото лекарство в ЕС.Това съответствие се контролира от Съвета по цени и реимбурсиране,който реагира на всяко намаляване на цена и независимо по каква причина и в коя референтна държава е станало това, намалява и цената в България.По тази причина, ако за търговецът на едро вече няма интерес да продава лекарството на такава цена,той спира да го предлага.
БЮДЖЕТЕН НАТИСК
- Цените на лекарствата от втория вид у нас освен че са на база друга референтна страна от ЕС, от своя страна са референтни за други страни от ЕС /напр.Испания и др /. Така ако у нас се намали цената на едно лекарство,защото в момента такава е цената му например в Латвия,това ще определя цената му в Испания.Поради това в много случаи притежателят на разрешение за употреба предпочита да го извади от позитивния списък у нас, и да го спре от продажба или да го включи в регистъра на лекарствата с режим пределна цена /тоест хората да си го плащат изцяло /.
- За да може да се слезе на още по-ниска цена от референтната ,доскоро препоръчително ,се предвиждаше в договорите за доставка на лекарства от Позитивния списък,да се включат отстъпки /това се прави и у други страни /. Предложенията на фирмите бяха незначителни,и вече отстъпките са задължителни и като размер. Така лекарствата,за които до 31.12.2015,не са договорени отстъпки,ще бъдат изключени от Позитивния списък до 31.01.2016- тоест или ще ги няма или хората ще си ги плащат изцяло ,независимо за какво заболяване са и на какви цени.
5.За да може още повече да се намалят разходите / особено на НЗОК за лекарствата за домашно лечение /,регламентът предвижда,че от Позитивния списък се изважда лекарство ако “заболяването, за което се заплаща с публични средства е отпаднало”.До момента компетентните органи не са изпрактикували ,как и кое заболяване да отпадне от доскоро действуващата Наредба № 38 за определяне списъка на заболяванията ,за чието лечение НЗОК заплаща .Наскоро обаче излезе Наредба на МЗ, която я отмени и определи критерии по които да бъдат включени заболявания в такъв списък .Те са изключително високи и предстои списъка да се изготви от Надзорния съвет на НЗОК. Това бе предвидено в Закона за здравното осигуряване и занапред присъствието и заплащането на много лекарства ще бъде въпрос на хуманност и морал на членовете на Надзорния съвет.
6.Последната по ред,на пръв поглед изглеждаща добра идея се основаваше на това, че разходите за повечето лекарства за домашно лечение /Приложение № 1 / , не се поемаха изцяло от НЗОК,а само частично и то по два регламента:
– Максималната стойност до която НЗОК ще заплаща, зависи от това ,каква е най-ниската цена на лекарствен продукт в група с едно и също ИНН наименование от ПЛС / вътрешно рефериране/ . Пример : имаме т.н. “оригинално ,иновативно лекарство “ с цена в Позитивния лекарствен списък от 100 лв. и 4 генерични лекарства с цени по 80,70 ,60 и 50 лв. –всички са за едно и също заболяване но НЗОК зачита само последната ,най-ниска цена. Ако това лекарство го няма,лекарят не го препоръчва или пациентът не го иска- следва доплащане за разликата.
– При така определената максимална стойност, се включва и правилото на “частично реимбурсиране- лекарствата заплащани от НЗОК на 100% са по-скоро изключение, а преобладават тези със 75,50 и дори 25%. Другата част се доплаща от пациента / в някои случаи и от фармацевтичните фирми /.
Министърът наскоро определи че занапред хората няма да доплащат изцяло, а по-малко, без обаче да определи кой ще плати разликата. И тъй като това представлява не само жест но и забрана за по-голямо доплащане, реализацията на идеята се оказва в тежест на търговците на лекарства.Кои лекарства от Позитивния списък ще изчезнат съвсем или ще се преместят в списъка на лекарства с пределни цени по тая причина,предстои да разберем.
БИЗНЕСИНТЕРЕСИ
7.За да се допълни картината за изчезването на лекарства ,може да се добави и появяването и включване в Позитивния списък на лекарства, т.н. “фантоми . Регистрира се лекарство с по-ниска цена в сравнение с друго от същата група, по различни причини но с цел или резултат оттегляне на другото. В резултат липсват и двете лекарства. 8. В общественото внимание най-често попадат инцидентните липси на лекарства, вследствие т.н. “Паралелен износ “ / всъщност причината е обикновения износ /. В друга страна,най вече от ЕС ,цената на едно лекарство в един момент е значително по-висока,отколкото у нас и натам се насочват включително наличните количества лекарства независимо от значението им за лечението .
Условията да се активира лошият потенциал на тези осем предпоставки са :
КОНТРОЛЪТ върху лекарственото присъствие е ограничен:
– Непускането на пазара на лекарствен продукт или отсъствието му за определен период е основание за отнемане от страна на Изпълнителна агенция по лекарствата,на издаденото разрешение за употреба.
– При включване на лекарство в ПЛС ,търговецът или ПРУ декларира осигуряване на необходимите количества лекарства.При констатирано от страна на ИАЛ отсъствие ,това е основание това лекарство да бъде изключено от ПЛС.
БАЛАНСЪТ между финансови интереси и лекарствено присъствие,нормативно не е възложен на никой.Така дори и добрите намерения и действията ,приличащи в полза на хората,се деформират в стената на финансовите интереси и имат отрицателен ефект.
Изразът “лекарствена политика” фигурира в ЗЛПХМ,като част от държавната здравна политика за опазване здравето на гражданите,за която отговаря Министърът на здравеопазването. Ежедневието обаче е определено от друга,недефинирана но действуваща лекарствена действителност,голяма част от която се определя от държавата и съответно също е лекарствена политика .Затова трябва да бъде поставено на общественото внимание и да се говори за “тъмната страна на лекарствената политика “, която определя разликите между “препоръчано”,”предписано”,”изписано”,”отпуснато” и “приложено” лекарство.Моментът в който най-ясно се разминават двете лекарствени политики,са промените в лекарствената терапия по немедицински причини.Реформата в лекарствената политика трябва да започне с мониторинг точно спрямо това явление. А това,което започна в последните месеци,всъщност ще увеличи тези промени,без дори да има за цел лечението. Каквото и да говори министърът.
22.12.2015
Автор: Асен Георгиев