БФС: Забраната един собственик да има само 4 аптеки не се спазва, необходима е промяна

Във филиалите на аптеки задължително трябва да работи магистър-фармацевт. Това се казва в становище на УС на Българския фармацевтичен съюз по повод публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. В него са записани мерки, които да стимулират разкриването на аптеки в населените места, където липсват. Една от тях е да се разреши на действащите аптеки да разкриват свои филиали на втори или следващ адрес във въпросните градове или села. Според БФС тази възможност трябва да бъде по-прецизно регулирана от законодателя с разкриването само до трети адрес. Необходимостта от магистър-фармацевт и в този случай е задължителна, защото само той по закон може да отпуска лекарства по лекарско предписание, съответно по здравната каса, мотивират се от съсловната организация. БФС смята, че трябва да има баланс между желанието за насочване на търговците на дребно към малки населени места и сигурността на пациентите за достъп до качествена фармацевтична грижа и лекарствени продукти. Ето защо до изработването на Национална аптечна карта, трябва да се въведе мораториум за откриване на нови аптеки в населени места където има такива, без да се засяга възможността да се открива денонощна аптека и на втори и трети адрес в малките населени места без достъп до фармацевтична грижа, смятат фармацевтите. По отношение на възможността да се организират мобилни аптеки от БФС твърдят, че в тази мярка има твърде висок риск от проблеми с качеството на обслужване, контрола и проследимостта на лекарствата, което може да застраши здравето на пациентите. Според съсловната организация разрешаването на мобилни аптеки може да доведе до безконтролното отпускане на лекарствени продукти с неустановен произход или от неквалифицирани лица. „Подобна практика на мобилни аптеки не е приета и утвърдена в държавите членки на ЕС (единствено Обединеното кралство под формата на „мобилен фармацевт“), нито в държавите от Източна и Централна Европа, поради множеството рискове пред ефективния контрол. При условие, че законът разрешава разкриването на вторични структури на аптеки, то мобилните аптеки се явяват неоправдано висок риск“, се казва в становището. Принудителното въвеждане на денонощни аптеки в населените места където липсват такива, може да се окаже проблем на много места, смятат още от БФС. Причината е, че в някои аптеки няма достатъчно магистър-фармацевти, които да могат да работят нощна смяна. Фармацевтите напомнят, че полагането на нощен труд е разписано в Кодекса на труда със специални изисквания, които могат да затруднят общия график на работа в аптеките. БФС счита, че за осигуряване на денонощен достъп на населението до лекарствени продукти са необходими допълнителни инвестиции от аптеките в квалифицирана работна ръка от магистър-фармацевти и в оборудване – гише за нощно отпускане, паник бутони със системи за охрана, видеозаснемане и др. Единственият начин подобна уредба да бъде въведена е чрез определяне на справедливо допълнително възнаграждение за осигуряване на здравните дейности през цялото денонощие чрез въвеждане на такса за нощно обслужване по модела на много други държави членки на ЕС или партньорство с местните власти. С цел премахване на възможността за наличие на участници с господстващо положение на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти, БФС настоява да се въведе забрана за свързаност на лица по смисъла на Търговския закон, които са собственици на повече от 4 аптеки. Според съсловната организация въпреки забраната в чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ едно лице да притежава повече от 4 аптеки, пропускът относно свързаност на лицата позволява обединение на структури с по над 300 аптеки в национален план, които са собственост или под контрола на едно лице. Подобно изменение ще защити интересите и правата на пациентите, контрола от страна на държавата върху сектора и неговото предвидимо бъдещо развитие, както и по-доброто управление на системата на разходване на публични средства за домашно лечение на здравноосигурени лица, заявяват фармацевтите.

Във филиалите на аптеки задължително трябва да работи магистър-фармацевт. Това се казва в становище на УС на Българския фармацевтичен съюз по повод публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. В него са записани мерки, които да стимулират разкриването на аптеки в населените места, където липсват. Една от тях е да се разреши на действащите аптеки да разкриват свои филиали на втори или следващ адрес във въпросните градове или села. Според БФС тази възможност трябва да бъде по-прецизно регулирана от законодателя с разкриването само до трети адрес. Необходимостта от магистър-фармацевт и в този случай е задължителна, защото само той по закон може да отпуска лекарства по лекарско предписание, съответно по здравната каса, мотивират се от съсловната организация.  БФС смята, че трябва да има баланс между желанието за насочване на търговците на дребно към малки населени места и сигурността на пациентите за достъп до качествена фармацевтична грижа и лекарствени продукти. Ето защо до изработването на Национална аптечна карта, трябва да се въведе мораториум за откриване на нови аптеки в населени места където има такива, без да се засяга възможността да се открива денонощна аптека и на втори и трети адрес в малките населени места без достъп до фармацевтична грижа, смятат фармацевтите.  По отношение на възможността да се организират мобилни аптеки от БФС твърдят, че в тази мярка има твърде висок риск от проблеми с качеството на обслужване, контрола и проследимостта на лекарствата, което може да застраши здравето на пациентите. Според съсловната организация разрешаването на мобилни аптеки може да доведе до безконтролното отпускане на лекарствени продукти с неустановен произход или от неквалифицирани лица. „Подобна практика на мобилни аптеки не е приета и утвърдена в държавите членки на ЕС (единствено Обединеното кралство под формата на „мобилен фармацевт“), нито в държавите от Източна и Централна Европа, поради множеството рискове пред ефективния контрол. При условие, че законът разрешава разкриването на вторични структури на аптеки, то мобилните аптеки се явяват неоправдано висок риск“, се казва в становището.  Принудителното въвеждане на денонощни аптеки в населените места където липсват такива, може да се окаже проблем на много места, смятат още от БФС. Причината е, че в някои аптеки няма достатъчно магистър-фармацевти, които да могат да работят нощна смяна. Фармацевтите напомнят, че полагането на нощен труд е разписано в Кодекса на труда със специални изисквания, които могат да затруднят общия график на работа в аптеките. БФС счита, че за осигуряване на денонощен достъп на населението до лекарствени продукти са необходими допълнителни инвестиции от аптеките в квалифицирана работна ръка от магистър-фармацевти и в оборудване – гише за нощно отпускане, паник бутони със системи за охрана, видеозаснемане и др. Единственият начин подобна уредба да бъде въведена е чрез определяне на справедливо допълнително възнаграждение за осигуряване на здравните дейности през цялото денонощие чрез въвеждане на такса за нощно обслужване по модела на много други държави членки на ЕС или партньорство с местните власти.  С цел премахване на възможността за наличие на участници с господстващо положение на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти, БФС настоява да се въведе забрана за свързаност на лица по смисъла на Търговския закон, които са собственици на повече от 4 аптеки. Според съсловната организация въпреки забраната в чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ едно лице да притежава повече от 4 аптеки, пропускът относно свързаност на лицата позволява обединение на структури с по над 300 аптеки в национален план, които са собственост или под контрола на едно лице. Подобно изменение ще защити интересите и правата на пациентите, контрола от страна на държавата върху сектора и неговото предвидимо бъдещо развитие, както и по-доброто управление на системата на разходване на публични средства за домашно лечение на здравноосигурени лица, заявяват фармацевтите. Организирането на мобилни аптеки е много рисковано, смятат фармацевтите

Във филиалите на аптеки задължително трябва да работи магистър-фармацевт. Това се казва в становище на УС на Българския фармацевтичен съюз по повод публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. В него са записани мерки, които да стимулират разкриването на аптеки в населените места, където липсват. Една от тях е да се разреши на действащите аптеки да разкриват свои филиали на втори или следващ адрес във въпросните градове или села. Според БФС тази възможност трябва да бъде по-прецизно регулирана от законодателя с разкриването само до трети адрес. Необходимостта от магистър-фармацевт и в този случай е задължителна, защото само той по закон може да отпуска лекарства по лекарско предписание, съответно по здравната каса, мотивират се от съсловната организация.

БФС смята, че трябва да има баланс между желанието за насочване на търговците на дребно към малки населени места и сигурността на пациентите за достъп до качествена фармацевтична грижа и лекарствени продукти. Ето защо до изработването на Национална аптечна карта, трябва да се въведе мораториум за откриване на нови аптеки в населени места където има такива, без да се засяга възможността да се открива денонощна аптека и на втори и трети адрес в малките населени места без достъп до фармацевтична грижа, смятат фармацевтите.

По отношение на възможността да се организират мобилни аптеки от БФС твърдят, че в тази мярка има твърде висок риск от проблеми с качеството на обслужване, контрола и проследимостта на лекарствата, което може да застраши здравето на пациентите. Според съсловната организация разрешаването на мобилни аптеки може да доведе до безконтролното отпускане на лекарствени продукти с неустановен произход или от неквалифицирани лица. „Подобна практика на мобилни аптеки не е приета и утвърдена в държавите членки на ЕС (единствено Обединеното кралство под формата на „мобилен фармацевт“), нито в държавите от Източна и Централна Европа, поради множеството рискове пред ефективния контрол. При условие, че законът разрешава разкриването на вторични структури на аптеки, то мобилните аптеки се явяват неоправдано висок риск“, се казва в становището.

Принудителното въвеждане на денонощни аптеки в населените места където липсват такива, може да се окаже проблем на много места, смятат още от БФС. Причината е, че в някои аптеки няма достатъчно магистър-фармацевти, които да могат да работят нощна смяна. Фармацевтите напомнят, че полагането на нощен труд е разписано в Кодекса на труда със специални изисквания, които могат да затруднят общия график на работа в аптеките. БФС счита, че за осигуряване на денонощен достъп на населението до лекарствени продукти са необходими допълнителни инвестиции от аптеките в квалифицирана работна ръка от магистър-фармацевти и в оборудване – гише за нощно отпускане, паник бутони със системи за охрана, видеозаснемане и др. Единственият начин подобна уредба да бъде въведена е чрез определяне на справедливо допълнително възнаграждение за осигуряване на здравните дейности през цялото денонощие чрез въвеждане на такса за нощно обслужване по модела на много други държави членки на ЕС или партньорство с местните власти.

С цел премахване на възможността за наличие на участници с господстващо положение на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти, БФС настоява да се въведе забрана за свързаност на лица по смисъла на Търговския закон, които са собственици на повече от 4 аптеки. Според съсловната организация въпреки забраната в чл.222, ал.1 от ЗЛПХМ едно лице да притежава повече от 4 аптеки, пропускът относно свързаност на лицата позволява обединение на структури с по над 300 аптеки в национален план, които са собственост или под контрола на едно лице. Подобно изменение ще защити интересите и правата на пациентите, контрола от страна на държавата върху сектора и неговото предвидимо бъдещо развитие, както и по-доброто управление на системата на разходване на публични средства за домашно лечение на здравноосигурени лица, заявяват фармацевтите.

Източник: http://zdrave.net

Leave a Reply