Провеждането на клинични изпитвания в България осигурява на икономиката ни около 151 млн. лв. годишно. Това става ясно от проект на Стратегия за развитие на клиничните изпитвания и интервенционални проучвания в България, публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Тези пари влизат в страната ни под формата на възнаграждения за лечебни заведения и изследователи, законоустановени такси и др. Отделно се спестяват средства от бюджета на НЗОК, а пациентите получават достъп до иновативно лечение.
В същото време обаче у нас, както и в световен мащаб се наблюдава спад на броя на новите изпитвания. През 2011 г. в страната са одобрени 196, през 2013 г. те намаляват до 187, като през 2014 г. са одобрени 160. Медикаментите за болестите, засягащи централната нервна система, както и областите онкология и хематология, са сред най-тестваните при клинични изпитвания в България.
Проектът за стратегия отчита силните и слабите страни на България по отношение на провеждането на клинични проучвания. Сред силните са посочени сравнително ниските разходи, мотивираните и квалифицирани изследователи и мотивираните пациенти за участие в изпитвания. Отбелязано е, че има добър диалог между индустрия, пациенти и институции. Като слаби страни са посочени пропуски в местното законодателство, недостатъчен административен капацитет на ИАЛ, завишени изисквания към броя документи, ограничен фармацевтичен пазар.
Според проекта за стратегия ако през следващите две години всички страни работят заедно за постигане на набелязаните приоритети, може да се постигне ръст от 15.8% на клиничните изпитвания. Като приоритети са посочени въвеждането на адекватна нормативна уредба, оптимизиране на броя на документите, необходими за одобрение, изграждане на административен капацитет на ИАЛ, създаване на електронна база данни, развиване на инфраструктурата в университетите и болниците, което да подобри нивото на научната дейност и подобряване на тяхната база. Конкретно за подобряването на дейността на лечебните заведения в областта на клиничните изпитвания ще се разчита на определянето на отделни звена и легла за извършване на изпитвания, разработването на звена от координатори, опростяване на сключването на договори и др.